| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дига - мн. диги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи. |
| дигам - дигаш, несв. Вдигам. |
| дидактика - само ед. Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение. |
| дидактичен - дидактична, дидактично, мн. дидактични, прил. 1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод. 2. Който изразява склонност към п... |
| диджей - диджеят, диджея, мн. диджеи, м. Разг. Дисководещ. |
| диез - мн. диези, (два) диеза, м. Спец. В музиката — знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон. |
| диета - мн. диети, ж. Специален режим на хранене, съобразен със състоянието на организма. Плодова диета. |
| диетичен - диетична, диетично, мн. диетични, прил. Който е съобразен с някаква диета. Диетичен режим. Диетична кухня. |
| диетически - диетическа, диетическо, мн. диетически, прил. Диетичен. |
| дизайн - само ед. Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност. |
| дизайнер - мн. дизайнери, м. Специалист по дизайн. |
| дизайнерка - мн. дизайнерки, ж. Жена дизайнер. |
| дизел - мн. дизели, (два) дизела, м. Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва. // прил. ... |
| дизентерия - мн. дизентерии, ж. Остра заразна болест, засягаща дебелото черво, която е съпроводена със силни болки в корема и примесени с кръв ... |
| диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. |
| дикиш - мн. дикиши, (два) дикиша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб. • Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност... |
| диксиленд - мн. диксиленди, (два) диксиленда, м. 1. Спец. В музиката — стил в джазовата музика. 2. Инструментален състав, който изпълнява музи... |
| диктат - само ед. 1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата. 2. Прен. Принудително налагане на мнение, схва... |
| диктатор - мн. диктатори, м. 1. Управител с неограничена власт. 2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник. // прил. диктаторски, диктаторс... |
| диктатура - мн. диктатури, ж. 1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа. 2. Прен. Катего... |
| диктовка - мн. диктовки, ж. 1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише. 2. Начин на обучение в правописни навици чрез писа... |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
| диктофон - мн. диктофони, (два) диктофона, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, част... |
| диктувам - диктуваш, несв. ; какво. 1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице. 2. Прен. Налагам мнението си, принужда... |
| дикция - само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция. |
| дилаф - мн. дилафи, (два) дилафа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша. |
| дилема - мн. дилеми, ж. 1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето. 2.... |
| дилетант - мн. дилетанти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.// прил. диле... |
| дилетантство - само ед. Занимание на дилетант; любителство. |
| дилижанс - мн. дилижанси, (два) дилижанса, м. Многоместна кола (карета), теглена от коне, която в миналото е използвана за превоз на пътници ... |
| дилър - мн. дилъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона ил... |
| дим - димът, дима, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек. • Дим да ме няма. Напуска... |
| димен - димна, димно, мн. димни, прил. 1. Който се състои от дим. Димен облак. 2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение. • Димн... |
| димитровче - мн. димитровчета, ср. Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента. |
| димнина - само ед. Истор. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство. |
| димя - димиш, мин. св. димях, мин. прич. димял, несв. 1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими. 2. За човек — пуша. По цял... |
| димят - само ед. 1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат. 2. Вино, приготвено от това грозде. |
| динамика - само ед. 1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях. 2. Начин ... |
| динамит - само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси. // прил. динамитен, динамитна, динамитно, мн. динамитн... |
| динамичен - динамична, динамично, мн. динамични, прил. 1. Който се основава на законите на динамиката. 2. Който е изпълнен с движение и напреж... |