| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| наблюдателен - наблюдателна, наблюдателно, мн. наблюдателни, прил. 1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче. 2. Който е ... |
| наблюдателка - мн. наблюдателки, ж. Жена наблюдател. |
| наблюдателница - мн. наблюдателници, ж. Място или служба, откъдето се наблюдава. |
| наблюдение - мн. наблюдения, ср. 1. Само ед. Наблюдаване. 2. Резултат от наблюдаване; изследване. Получих интересни наблюдения. Метеорологични ... |
| наблягам - наблягаш, несв. и наблегна, св.; на какво/върху какво. 1. Обръщам особено внимание върху нещо, подчертавам. Наблягам на математика... |
| набода - набодеш, мин. св. набодох, мин. прич. набол, св. — вж. набождам. |
| набождам - набождаш, несв. и набода, св. 1. Какво, с какво. Надупчвам, бода на много места. Набодох подгъва на полата с топлийки. 2. Какво, с... |
| набожен - набожна, набожно, мн. набожни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена. // същ. набожност, наб... |
| набозавам се - набозаваш се, несв. и набозая се, св. 1. Бозая до насита, насуквам се. 2. Прен. Ирон. Напивам се. |
| набозая се - набозаеш се, мин. св. набозах се, мин. прич. набозал се, св. — вж. набозавам се. |
| набоклуча - набоклучиш, мин. св. набоклучих, мин. прич. набоклучил, св. — вж. набоклучвам. |
| набоклучвам - набоклучваш, несв. и набоклуча, св.; какво. Замърсявам с боклук, цапам. Набоклучих цялата къща. |
| наболя - наболиш, мин. св. наболях, мин. прич. наболял, св. — вж. наболявам. |
| наболявам - наболяваш, несв. и наболя, св. 1. Изисквам неотложно решение. Наболя проблемът за жилищата. 2. Боля слабо, леко. Кракът ме наболяв... |
| набор - мн. набори, (два) набора, м. 1. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба. Набор 1970 годи... |
| набраздя - набраздиш, мин. св. набраздих, мин. прич. набраздил, св. — вж. набраздявам. |
| набраздявам - набраздяваш, несв. и набраздя, св.; какво. Прокарвам бразди, изоравам на бразди. Набраздих нивата. — набраздявам се/ набраздя се. ... |
| набрашня - набрашниш, мин. св. набрашних, мин. прич. набрашнил, св. — вж. набрашнявам. |
| набрашнявам - набрашняваш, несв. и набрашня, св.; какво/кого. Покривам, посипвам с брашно. Беше набрашнил главата си във воденицата. |
| наброя - наброиш, мин. св. наброих, мин. прич. наброил, св. — вж. наброявам. |
| наброявам - наброяваш, несв. и наброя, св. 1. Какво, на кого. Плащам, давам пари. Наброи 1 000 лева на сестра си. 2. Имам на брой, числеността... |
| набрулвам - набрулваш, несв. и набруля, св. 1. Какво. Събирам достатъчно плодове, като ги бруля. Набрулих една торба круши. 2. Бруля продължит... |
| набруля - набрулиш, мин. св. набрулих, мин. прич. набрулил, св. — вж. набрулвам. |
| набръчкам - набръчкаш, св. — вж. набръчквам. |
| набръчквам - набръчкваш, несв. и набръчкам, св.; какво. Разг. 1. Правя гънки по нещо, нагъвам. Докато лежа, набръчка чаршафите. 2. Покривам с б... |
| набутам - набуташ, св. — вж. набутвам. |
| набутвам - набутваш, несв. и набутам, св. 1. Какво/кого. Вкарвам, като бутам, тикам. Набута бързо дрехите в гардероба. 2. Разг. Какво. Намира... |
| набухам - набухаш, св. — вж. набухвам. |
| набухвам - набухваш, несв. и набухам, се.; кого/ какво. 1. Разг. Набутвам, наблъсквам, набивам. Набуха възглавницата с пера. Набуха я, защото... |
| набухвател - набухвателят, набухвателя, мн. набухватели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им. |
| набуча - набучиш, мин. св. набучих, мин. прич. на-бучил, св. — вж. набучвам. |
| набучвам - набучваш, несв. и набуча, св.; какво. 1. Набивам на нещо остро, набождам. 2. Забивам в земята. |
| набъбвам - набъбваш, несв. и набъбна, св. 1. Увеличавам обема си поради влага, раздувам се. Семената набъбнаха след дъжда. 2. Прен. Увеличава... |
| набъбна - набъбнеш, мин. св. набъбнах, мин. прич. набъбнал, св. — вж. набъбвам. |
| набърже - нареч. Без да се бавя, без много внимание. Набърже замина. |
| набързо - нареч. Набърже. |
| набъркам - набъркаш, св. — вж. набърквам. |
| набърквам - набъркваш, несв. и набъркам, св. 1. Какво. Пръв вземам от нещо; започвам, начевам. Набърках сладкото. 2. Кого. Включвам в някаква ... |
| набърча - набърчиш, мин. св. набърчих, мин. прич. набърчил, св. — вж. набърчвам. |
| набърчвам - набърчваш, несв. и набърча, св. Набръчквам. |