| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| жал - неизм. 1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си. 2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за ... |
| жалба - мн. жалби, ж. 1. Скръб, мъка, жал. 2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от ня... |
| жалвам се - жалваш се, несв. 1. От кого/от какво. Оплаквам се, изказвам недоволство. 2. Подавам жалба. // същ. жалване, ср. |
| жалейка - мн. жалейки, ж. 1. Некролог. 2. Траурен знак. |
| жален - жална, жално, мн. жални, прил. 1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен. 2. Който предизвиква жал. Жална к... |
| жалея - жалееш, мин. св. жалях, мин. прич. жалял. несв. 1. Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля. 2. За какво. Скъпо ми е, свидно... |
| жалко - нареч. 1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде. 2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите. |
| жално - нареч. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна. • Става ми жално. ... |
| жаловит - жаловита, жаловито, мн. жаловити. прил. 1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик. 2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб... |
| жаловито - нареч. С жал, скръб. |
| жалон - мн. жалони, (два) жалона, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при н... |
| жалост - жалостта, само ед., ж. Скръб, мъка, жал. // прил. жалостен, жалостна, жалостно, мн. жалостни. • За жалост. За съжаление. |
| жалостив - жалостива, жалостиво, мн. жалостиви. прил. 1. Който може да изпитва жал; състрадателен, милостив. 2. Жален, тъжен. // нареч. жалос... |
| жалузи - само мн. 1. Решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух. 2... |
| жалък - жалка, жалко, мн. жалки, прил. 1. Който предизвиква съжаление, състрадание — нещастен, окаян; мизерен, нищожен, невзрачен. Беше жа... |
| жаля - жалиш, мин. св. жалих, мин. прич. жалил, несв. 1. Изпитвам жал, скръб. 2. Кого. Изпитвам съжаление, съчувствие. 3. Какво. След отр... |
| жамборе - мн. жамборета, ср. 1. Остар. Скаутски сбор. 2. Разг. Увеселително събиране, веселие. |
| жандарм - мн. жандарми, м. 1. Жандармерист. 2. Прен. Който налага волята си с военна сила. Световен жандарм. |
| жандармерист - мн. жандармеристи, м. Истор. Полицай от жандармерията. |
| жандармерия - само ед. 1. Военнополицейска организация за опазване на обществения ред. 2. Истор. Военнополицейска служба, създадена в България п... |
| жанр - жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености... |
| жар - жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м. 1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печк... |
| жарава - само ед. Множество разгорени въглени без пламък. |
| жарвам - жарваш, несв. и жарна, св.; кого/какво. Парвам, опарвам. — жарвам се. Опарвам се. // същ. жарване. ср. |
| жаргон - само ед. 1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообр... |
| жарна - жарнеш, мин. св. жарнах, мин. крич. жарнал, св. — вж. жарвам. |
| жарсе - само ед. Вид трикотажна материя за дрехи. // прил. жарсен, жарсена, жарсено, мн. жарсени. |
| жартиери - жартиер, м. и жартиера, ж. Ластични ленти със закопчалки в края, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака. |
| жарък - жарка, жарко, мн. жарки, прил. 1. Много горещ, зноен; като жар. Жарко слънце. Жарък ден. 2. Прен. Страстен, горещ, пламенен. // на... |
| жаря - жариш, мин. св. жарих, мин. прич. жарил, несв. 1. Кого/какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите. 2. П... |
| жасмин - само ед. Декоративен храст с бели ароматни цветове. // прил. жасминов, жасминова, жасминово, мн. жасминови. |
| жвакам - жвакаш, несв. 1. Дъвча шумно, с характерен шум. Стига си жвакал с тази дъвка. 2. При газене с обути крака във вода, кал или по мок... |
| жваквам - жвакваш, несв. и жвакна, св. Жвакам един път. |
| жвакна - жвакнеш, мин. св. жвакнах, мин. прич. жвакнал, св. — вж. жваквам. |
| жвачка - мн. жвачки, ж. Диал. Дъвка. |
| жега - само ед. 1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега. 2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Г... |
| жегвам - жегваш, несв. и жегна, св. 1. Остар. Кого. Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам.... |
| жегна - жегнеш, мин. св. жегнах, мин. прич. жегнал, св. — вж. жегвам. |
| жегъл - мн. жегли, (два) жегъла, м. Истор. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. |
| жежък - жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг. 1. Много горещ, напечен. Жежък ден. 2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ. |