| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| моралист - мн. моралисти, м. 1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител. 2. Писател, който се занимава с проблемите на морала. 3. Пр... |
| моралистка - мн. моралистки, ж. Жена моралист. |
| мораториум - мн. мораториуми, (два) мораториума, м. 1. Обявявана от правителството отсрочка по плащания вследствие на екстремни ситуации. 2. Пр... |
| морбили - само мн. Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка. |
| морга - мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Пре... |
| морда - мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра. |
| море - мн. морета и моря, ср. 1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море. 2. Прен. Голямо количе... |
| морен - морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици. |
| морена - мн. морени, ж. 1. Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците. 2. Вид сладкарско изделие — ваф... |
| мореплаване - мн. мореплавания, ср. 1. Пътуване по море с плавателни съдове. 2. Изкуството да се управлява кораб. // прил. мореплавателен, мореп... |
| мореплавател - мореплавателят, мореплавателя, мн. мореплаватели, м. Лице, което пътешества по море. // прил. мореплавателски, мореплавателска, мо... |
| морж - моржът, моржа. мн. моржове, (два) моржа, м. 1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна. 2. Прен. Човек, който ... |
| морз - морзът, морза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Пр... |
| морзов - морзова, морзово, мн. морзови, прил. Който се отнася до морз и е свързан с него. • Морзов апарат. Морз, телеграф. • Морзова азбука... |
| морков - мн. моркови, (два) моркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде. // същ. умал. морковче... |
| морковен - морковена, морковено, мн. морковени, прил. 1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре. ... |
| морници - само мн. Диал. Студени тръпки по тялото. |
| морски - морска, морско, мн. морски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани. • Морска болест. Общо неразположение, причине... |
| моруна - мн. моруни, ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер. // прил. морунов, морунова, моруново, мн. морунови. |
| морфема - мн. морфеми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.). // прил. морфемен, морфемна... |
| морфин - само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака. |
| морфинизъм - само ед. Болестно пристрастяване към морфина като наркотик. |
| морфинист - мн. морфинисти, м. Лице, което страда от морфинизъм. |
| морфолог - мн. морфолози, м. Специалист по морфология. |
| морфология - само ед. Спец. 1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения. 2. Система от частите н... |
| моря - мориш, мин. св. морих, мин. прич. морил, несв.; кого/какво. 1. Причинявам умора. 2. Причинявам мор, смърт. 3. Предизвиквам мъка, с... |
| моряк - мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб. // същ. умал. моряче, мн. морячета, ср. // прил. моряшки, моряшка, моряшк... |
| мост - мостът, моста, мн. мостове, (два) моста, м. 1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Цълъг мост. 2. Протеза... |
| мостик - мн. мостици, (два) мостика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик. |
| мостра - мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец. // прил... |
| мотам - моташ, несв. Мотая. |
| мотая - мотаеш, мин. св. мотах, мин. прич. мотал, несв. 1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др. 2. Какво. Б... |
| мотел - мн. мотели, (два) мотела, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране. |
| мотив - мн. мотиви, (два) мотива, м. 1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство. 2. Доказателство, довод в полза н... |
| мотивирам - мотивираш, несв. и св.: какво. Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и др.; подкрепям с доказателства. Мотивирам и... |
| мотика - мн. мотики, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка. |
| мотировка - мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка. |
| мото - само ед. 1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието. 2. Насло... |
| мото- - Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мо... |
| мотовила - мн. мотовили, ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаван... |