квичиш, мин. св. квичах, мин. прич. квичал, несв. 1. За
свиня,
куче и др. —
издавам характерен вик, обикн. при
силен глад, болка. Свинята е все гладна и по цял ден квичи. 2. Прен. Разг. Пренебр. Плача, крещя, като наподобявам такъв вик. // същ. квичене, ср.