буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
завардвам - завардваш, несв. и завардя, св. 1. Какво/кого. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките. 2. Какво. Заемам някакв... |
завардя - завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. завардил, св. — вж. завардвам. |
завардям - завардяш, несв. Завардвам. |
заварен - заварена, заварено, мн. заварени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • За... |
завареник - мн. завареници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
завареница - мн. завареници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
заварка - мн. заварки, ж. 1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка. 2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварка... |
заварчик - мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки. |
заваря - завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. |
заварявам - заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво. Започвам да варя. |
завебувам - завербуваш, несв. и св:, кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел. |
заведа - заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам. |
заведение - мн. заведения, ср. 1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведен... |
завеждам - завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само... |
завеждащ - завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. С... |
завера - само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въст... |
заверка - мн. заверки, ж. Заверяване. Заверка на документ. |
заверя - завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам. |
заверявам - заверяваш, несв. и заверя, св. 1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ. 2. Какво. За студент — получавам ... |
завеса - мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане... |
завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н... |
заветен - заветна, заветно, мн. заветни, прил. 1. Оставен като завет. Заветни думи. 2. Съкровен, свято пазен. скъп. Заветни мечти. 3. Дълго ... |
завехна - завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. завехнал, св. — вж. завяхвам. |
завечери се - мин. св. завечери се, мин. прич. завечерло се, св. — вж. завечерява се. |
завечерява се - несв. и завечери се, св. Настъпва вечерта, мръква се. |
завещавам - завещаваш, несв. и завещая, св. 1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моят... |
завещание - мн. завещания, ср. 1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завеща... |
завещател - мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя. |
завещателен - завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо. |
завещателка - мн. завещателки, ж. Жена завещател. |
завещателски - завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил. Който се отнася до завещател. |
завещая - завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св. — вж. завещавам. |
завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам. |
завеян - завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян. // същ. завеяност, завеяността, ж. |
завзема - завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзел, св. — вж. завземам. |
завземам - завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграб... |
завивам - завиваш, несв. и завия, св. 1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш ... |
завивка - мн. завивки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки. |
завиден - завидна, завидно, мн. завидни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение. |
завидя - завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидял, св. — вж. завиждам. |