| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кръстообразен - кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообразни, прил. Който има вид или форма на кръст. |
| кръстопът - мн. кръстопътища, (два) кръстопътя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно. • На кръстопът с... |
| кръстосам - кръстосаш, св. — вж. кръстосвам. |
| кръстосвам - кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; какво. 1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката. 2. П... |
| кръстоска - мн. кръстоски, ж. 1. Кръстосване на растения или на животни. 2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид. |
| кръстословица - мн. кръстословици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; реб... |
| кръстя - кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръстил, св. - вж. кръщавам. |
| кръстя се - кръстиш се, мин. св. кръстих се, мин. прич. кръстил се, несв. 1. Правя молитвен кръст. 2. Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че... |
| кръц-кръц - междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване. |
| кръчма - мн. кръчми, ж. 1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми. 2. Разг. Всеки ви... |
| кръчмар - кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без к... |
| кръчмарка - мн. кръчмарки. ж. Жена кръчмар. |
| кръчмарски - кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчмарски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати. |
| кръшвам - кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на... |
| кръшен - кръшна, кръшно, мн. кръшни, прил. Остар. 1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага. 2. За хоро —- което се извива, огъва. 3. За гл... |
| кръшкам - кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с ... |
| кръшна - кръшнеш, мин. св. кръшнах, мин. прич. кръшнал, св. - вж. кръшвам. |
| кръщавам - кръщаваш, несв. и кръстя, св.; кого. 1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба и. 2. Извършвам религиозния обред кр... |
| кръщелен - кръщелна, кръщелно, мн. кръщелни. прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение. • Кръщелно свидетелство. Документ за удостов... |
| кръщелник - мн. кръщелници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник. |
| кръщелница - мн. кръщелници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници. |
| кръщене - мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си. |
| кръщение - мн. кръщения, ср. Християнски обред за даване на име на дете. • Бойно кръщение. Първо участие в бой или в някаква важна дейност. |
| крякам - крякаш, несв. 1. За жаба или птица — издавам остър вик. Жабите крякат в реката. 2. Пренебр. За човек — викам пронизително, като го... |
| кряквам - крякваш, несв. и крекна, св. Крякам един път или няколко пъти по един път. |
| крясвам - крясваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата. |
| кряскам - кряскаш, несв. 1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината. 2. Говоря, като издавам крясък. |
| крясна - креснеш, мин. св. кряснах, мин. прич. кряснал, св. Кресна. |
| крясък - мн. крясъци, (два) крясъка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с кря... |
| ксенофобия - само ед. Омраза към чужденците и всичко чуждо. Жертви на ксенофобията. |
| ксерокопие - мн. ксерокопия, ср. Разг. Копие върху лист хартия на текст, рисунка и др., направено от фотокопирен апарат; фотокопие. |
| ксерокс - мн. ксерокси, (два) ксерокса, м. Разг. Копирен фотоелектрически апарат, който прави копие на текст, рисунка и др. от един лист на ... |
| ктитор - мн. ктитори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир. |
| ку-ку - междум. За наподобяване вика на кукувицата. |
| куб - кубът, куба, мн. кубове, (два) куба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма. 2. Спец.... |
| кубатура - само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура. |
| кубе - мн. кубета, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета. |
| кубизъм - само ед. Спец. Течение в изобразителното изкуство за изобразяване на предметите като геометрични фигури. |
| кубик - мн. кубици, (два) кубика, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък. |
| кубичен - кубична, кубично, мн. кубични, прил. 1. Който има формата на куб. Кубично тяло. 2. Разг. Кубически. |