| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| между - предлог. 1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и ... |
| между- - Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, ... |
| междулиние - мн. междулиния, ср. Спец. Място между две линии от петолинието. |
| междуметие - мн. междуметия, ср. Спец. В езикознанието - неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природ... |
| международен - международна, международно, мн. международни, прил. 1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни ... |
| междуособица - мн. междуособици, ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война. |
| междуредие - мн. междуредия, ср. 1. Бяло поле между два реда в печатно произведение. 2. Празно пространство между два реда растения. |
| междучасие - мн. междучасия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие. |
| мезе - мн. мезета, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе... |
| мезо - Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих. |
| мезозой - мезозбят, мезозоя, само ед., м. Четвъртата геоложка ера, която обхваща времето между палеозоя и неозоя. // прил. мезозойски, мезоз... |
| мезонет - мн. мезонети, (два) мезонета, м. Голямо по площ жилище, обикновено с оригинална и раздвижена архитектура; просторен апартамент. |
| мезостих - мн. мезостихове, (два) мезостиха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертика... |
| мек - мека, меко, мн. меки, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух. 2. Който не дразни, а предизвиква пр... |
| мекере - мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко. |
| мекица - мн. мекици, ж. Пържено тестено изделие. |
| мекичар - мекичарят, мекичаря, мн. мекичари, м. Който прави и/или продава мекици. |
| мекичарка - мн. мекичарки, ж. Жена мекичар. |
| мекичарница - мн. мекичарници, ж. Заведение, в което се правят и продават мекици. |
| мекосърдечен - мекосърдечна, мекосърдечно, мн. мекосърдечни, прил. Милостив, отзивчив, добър по душа. |
| мекотело - мн. мекотели, ср. 1. Безгръбначно животно — миди, охлюви и др. 2. Прен. Пренебр. Слабохарактерен човек, лесно приемащ чужди мнения... |
| меланж - само ед. 1. Прежда с различно оцветени влакна. 2. Смес от различни по форма еднородни предмети. 3. Кафе с мляко. |
| меланхолик - мн. меланхолици, м. Човек, склонен към меланхолия, към мрачни мисли. |
| меланхоличен - меланхолична, меланхолично, мн. меланхолични, прил. 1. Който проявява меланхолия, склонен към меланхолия. 2. Който предизвиква мел... |
| меланхоличка - мн. меланхолички, ж. Жена меланхолик. |
| меланхолия - само ед. Болезнено състояние на угнетеност, потиснато настроение и тъга. Изпадам в меланхолия. |
| меласа - само ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдств... |
| мелачка - мн. мелачки, ж. Общо название на различни видове уреди за мелене. |
| мелба - мн. мелби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити. |
| меле - мн. мелета, ср. 1. Спец. Струпване на играчи при едната врата по време на футболна среща. 2. Разг. Струпване на хора; блъсканица, ... |
| мелез - мн. мелези, (два) мелеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи. |
| мелиорация - мн. мелиорации, ж. Подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването. // прил. мелиоративен, мелиоративна... |
| мелница - мн. мелници, ж. 1. Предприятие за мелене на зърно. Ветрена мелница. 2. Машина за ръчно смилане на зърна. Мелница за чер пипер. // ... |
| мелничар - мелничарят, мелничаря, мн. мелничари, м. Човек, който притежава мелница или работи в нея. // прил. мелничарски, мелничарска, мелни... |
| мелничарка - мн. мелничарки, ж. Жена мелничар. |
| мелодика - само ед. 1. Наука за мелодията. 2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално ... |
| мелодичен - мелодична, мелодично, мн. мелодични, прил. Приятен за слуха, хармоничен. Мелодична песен. Мелодичен език. // същ. мелодичност, мел... |
| мелодия - мн. мелодии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия. |
| мелодрама - мн. мелодрами, ж. 1. Спец. Драма с музика и пеене. 2. Драма, в която се смесват трагическо и сантиментално. 3. Прен. Предизвикващо... |
| меломан - мн. меломани, м. Страстен любител на музиката и пеенето. |