буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
лопата - мн. лопати, ж. 1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копа... |
лопатар - мн. лопатари, (два) лопатара, м. 1. Вид елен със сплескани рога. 2. Прелетна блатна птица, подобна на гъска, с плосък клюн. |
лопатка - мн. лопатки, ж. 1. Малка лопата. 2. Спец. В анатомията — плоска и широка кост в горната задна част на гръдния кош; плешка. |
лопуш - само ед. Диал. Лапад. |
лорд - лордът, лорда, мн. лордове, м. 1. Най-висшата аристократическа титла в Англия, както и носителят на такава титла. 2. Титла на висш... |
лорнет - мн. лорнети, (два) лорнета, м. Сгъваеми очила с дръжка, които се държат с ръка при използване. |
лос - лосът, лоса, мн. лосове, (два) лоса, м. Диво животно от рода на елените с широки разклонени рога. |
лосион - мн. лосиони, (два) лосиона, м. Козметична течност за почистване. |
лост - лостът, лоста, мн. лостове, (два) лоста, м. 1. Дебел железен прът, който служи за повдигане, изместване. 2. Гимнастически уред, ко... |
лотария - само ед. 1. Разиграване на вещи или пари по предварително продадени билети с номера. Билет за лотария. Участвам в лотария. 2. Прен... |
лото - само ед. Игра с особени карти с номера или с картинки. |
лотос - мн. лотоси, (два) лотоса, м. Южно водно растение с големи синкаворозови цветове; свещено цвете в будистката религия. |
лоцман - мн. лоцмани, м. Лице с добра щурманска подготовка, което познава особеностите на труден за плаване район и помага да бъдат избегна... |
лоча - лочиш, мин. св. лочих, мин. прич. лочил, несв.; какво. 1. За животно — поемам течност с език, за да пия. Котката лочи мляко. 2. Пр... |
лош - лоша, лошо, мн. лоши, прил. 1. За човек — който е зъл, злобен. Лоша жена. Лош човек. 2. Който е недоброкачествен, негоден, развале... |
лошо - нареч. 1. Не така, както трябва; зле. Работя лошо. Уча лошо. Пиша лошо. 2. Тежко, опасно; зле. Падам лошо. • Лошо ми е. Не се чувс... |
лошокачествен - лошокачествена, лошокачествено, мн. лошокачествени, прил. Който е с лошо, ниско качество. Лошокачествена стока. |
лошота - само ед. Проява на лош. |
лошотия - само ед. 1. Качество на лош човек; злоба, злина. Лошотията му е изписана на лицето. 2. Прен. Лош, злобен човек. Той е голяма лошот... |
лоялен - лоялна, лоялно, мн. лоялни, прил. 1. Който е в рамките на закона; почтен, честен. Лоялни отношения. Лоялно сътрудничество. Лоялен ... |
луга - само ед. 1. Отпадъчна вода при производство на сапун. 2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям лу... |
луд - луда, лудо, мн. луди, прил. 1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен. 2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, д... |
лудетина - мн. лудетини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек. |
лудешки - лудешка, лудешко, мн. лудешки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг. |
лудея - лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв. 1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). Лудея от ярост. Луде... |
лудница - мн. лудници, ж. 1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата. 2. Прен. Неразбория, безредие или голям шу... |
лудория - мн. лудории, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории. |
лудост - лудостта, ж. 1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си. 2. Качество на луд. 3. Лудория. |
лудувам - лудуваш, несв. Лудея (в 1 и 2 знач.). // същ. лудуване, ср. |
лук - лукът, лука, само ед. м. 1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества... |
лукав - лукава, лукаво, мн. лукави, прил. 1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е ... |
лукавство - само ед. 1. Коварство и хитрост. 2. Проява на лукав; лукава постъпка. 3. Добродушна хитрост, игривост. |
лукавщина - само ед. Лукавство. |
луканка - мн. луканки, ж. 1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси. 2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много... |
луковица - мн. луковици, ж. 1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг ... |
лукс - луксът, лукс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс. • Категория лукс. Най-високата к... |
луксацио - само ед. Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си. |
луксозен - луксозна, луксозно, мн. луксозни, прил. 1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент. 2. Който е категория лукс. Луксозен рестор... |
лула - мн. лули, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн. • Една лу... |
луличка - мн. лулички, ж. 1. Малка лула. 2. Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния. |