| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мотовили - само мн. Разг. Ирон. Дълги крака. |
| мотокар - мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния. // прил. мотокарен, мотокарн... |
| мотокарист - мн. мотокаристи, м. Лице, което управлява мотокар. |
| мотокрос - мн. мотокросове, (два) мотокроса, м. Спортно състезание с мотоциклети. |
| мотолевя - мотолевиш, мин. св. мотолевих, мин. прич. мотолевил, несв. Разг. Говоря неясно, неразбрано, несигурно, неопределено. |
| мотопед - мн. мотопеди, (два) мотопеда, м. Велосипед с масивна конструкция и бензинов двигател, задвижван с помощта на педали. |
| мотописта - мн. мотописти, ж. Писта за състезания с мотоциклети. |
| мотор - мн. мотори, (два) мотора, м. 1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател. 2. Разг. Мотоциклет. // същ. умал. моторче, ... |
| моторетка - мн. моторетки, ж. Малък мотоциклет. |
| моторизация - мн. моторизации, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство. |
| моторизирам - моторизираш, несв.; какво. Правя моторизация; снабдявам с мотори и автотранспорт. Моторизирам армията. — моторизирам се. Разг. Иро... |
| моторист - мн. мотористи, м. 1. Лице, което е специалист по мотори. 2. Мотоциклетист. |
| мотористка - мн. мотористки, ж. Жена моторист. |
| моторница - мн. моторници, ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка. |
| моторолер - мн. моторолери, (два) моторблера, м. Вид мотоциклет, който има колела с по-малък диаметър и двигател, разположен под седалката или... |
| мотоциклет - мн. мотоциклети, (два) мотоциклета, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалкат... |
| мотоциклетизъм - само ед. Мотоциклетно дело, мотоциклетен спорт. |
| мотоциклетист - мн. мотоциклетисти, м. Лице, което управлява мотоциклет. |
| мотоциклетистка - мн. мотоциклетистки, ж. Жена мотоциклетист. |
| моточаст - моточастта, мн. моточасти. 1. Резервна част за мотоциклет. Магазин за моточасти. 2. Моторизирано войсково подразделение. Моточасти... |
| мотриса - мн. мотриси, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен). |
| мохамеданин - мн. мохамедани, м. Последовател на мохамеданството. // прил. мохамедански, мохамеданска, мохамеданско, мн. мохамедански. |
| мохамеданка - мн. мохамеданки, ж. Жена мохамеданин. |
| мохамеданство - само ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям. |
| мохер - само ед. 1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер. 2. Плат от такава вълна. // прил. мохерен, мохерна, мохерно, мн. мохерни. Мо-х... |
| мохикан - мн. мохикани, м. 1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало. 2. Прен. Последен представител или защитник на не... |
| мочур - мн. мочури, (два) мочура, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище. |
| мочурище - мн. мочурища, ср. Мочурливо място. |
| мочурлив - мочурлива, мочурливо, мн. мочурливи, прил. Влажен, блатист, пропит с вода. Мочурлива ливада. // същ. мочурливост, мочурливостта, ж... |
| мошеник - мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник. // прил. мошенически, мошеническа, мошени-ческо, мн... |
| мошеничествам - мошеничестваш, несв. Върша мошеничества. |
| мошеничество - мн. мошеничества, ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество. |
| мошеничествувам - мошеничествуваш, несв. Мошеничествам. |
| мощ - мощта, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ. |
| мощен - мощна, мощно, мн. мощни, прил. 1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас. 2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил. |
| мощи - само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни. • Живи мощи. Много слаб човек. |
| мощност - мощността, мн. мощности, ж. 1. Само ед. Качество на мощен. 2. Само ед. Величина, която определя количеството енергия, достигано от... |
| мра - мреш, мн. св. мрях, мин. прич. мрял, несв. 1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ. 2. Живея в големи лишения и стра... |
| мравешки - мравешка, мравешко, мн. мравешки, прил. Който е присъщ на мравка. |
| мрави - мравя, мраве, мн. мрави, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца. |