| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| затишие - само ед. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на ... |
| затлача - затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам. |
| затлачвам - затлачваш, несв. и затлача, св. 1. Какво. Преча на движението на вода, задръствам; запушвам. Камъни и клони затлачили реката. 2. П... |
| затлъстея - затлъстееш, мин. св. затлъстях, мин. прич. затлъстял, св. — вж. затлъстявам. |
| затлъстявам - затлъстяваш, несв. и затлъстея, св. Ставам тлъст, напълнявам прекомерно. // прил. затлъстял, затлъстяла, затлъстяло, мн. затлъстел... |
| затлъстяване - само ед. 1. Прекомерно напълняване. 2. Спец. Прекомерно отлагане на мазнини с повишаване на теглото. |
| затова - нареч. и съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина. |
| затопля - затоплиш, мин. св. затоплих, мин. прич. затоплил, св. — вж. затоплям. |
| затоплям - затопляш, несв. и затопля, св. 1. Какво/кого. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата. 2. Кого. Предизвиквам душевна топлина, рад... |
| затопя - затопиш, мин. св. затопих, мин. прич. затопил, св. — вж. затопявам. |
| затопявам - затопяваш, несв. и затопя, св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса. |
| затормозвам - затормозваш, несв. и затормозя, св. 1. Какво. Преча, задържам, затруднявам действие, процес. Лошият бензин затормозва работата на ... |
| заточа - заточиш, мин. св. заточих, мин. прич. заточил, св. — вж. заточавам. |
| заточавам - заточаваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбскир. // прил. заточен, заточена, заточено,... |
| заточвам - заточваш, несв. и заточа, св. 1. Какво. Започвам да черпя (вода, вино и др.). 2. Какво. Започвам да тегля на нишки (коприна). - за... |
| заточение - само ед. 1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, със... |
| заточеник - мн. заточеници, м. Лице, което е изпратено на заточение. |
| заточеница - мн. заточеници, ж. Жена заточеник. |
| заточеничка - мн. заточенички, ж. Заточеница. |
| затревея - затревееш, мин. св. затревях, мин. прич. затревял, св. — вж. затревявам. |
| затревя - затревиш, мин. св. затревих, мин. прич. затревил, св. — вж. затревявам. |
| затревявам - затревяваш, несв. и затревя, св.; какво. Засявам площ с трева. // прил. затревен, затревена, затревено, мн. затревени. |
| затривам - затриваш, несв. и затрия, св. 1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото. 2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затрих... |
| затрия - затриеш, мин. св. затрих, мин. прич. затрил, св. — вж. затривам. |
| затрогвам - затрогваш, несв. и затрогна, св.; кого. Трогвам, вълнувам, предизвиквам умиление. Тези хубави думи я затрогнаха. |
| затрогна - затрогнеш, мин. св. затрогнах, мин. прич. затрогнал, св. — вж. затрогвам. |
| затрудвам се - затрудваш се, несв. и затрудя се, св. 1. Започвам да се трудя. Затрудили са се от тъмни зори. 2. За какво/за кого. Загриж-вам се и... |
| затруднение - мн. затруднения, ср. 1. Трудност, пречка, спънка при извършване, протичане на нещо. Имахме големи затруднения при обзавеждането на... |
| затруднителен - затруднителна, затруднително, мн. затруднителни, прил. Който причинява затруднения. |
| затрудня - затрудниш, мин. св. затрудних, мин. прич. затруднил, св. — вж. затруднявам. |
| затруднявам - затрудняваш, несв. и затрудня, св.; какво/кого. Създавам пречки, трудности, затруднения. Лошото време затрудняваше работата на стр... |
| затрудя се - затрудиш се, мин. св. затрудих се, мин. прич. затрудил се, св. - вж. затрудвам се. |
| затрупам - затрупаш, св. — вж. затрупвам. |
| затрупвам - затрупваш, несв. и затрупам, св. 1. Какво. Покривам изцяло, като трупам по повърхността. Бюрото му беше затрупано с книги. Пътищат... |
| затръшвам - затръшваш, несв. и затръшна, св.; какво. Затварям със сила, с трясък, обикн. врата или прозорец. |
| затръшкам - затръшкаш, св. — вж. затръшквам. |
| затръшквам - затръшкваш, несв. и затръшкам, св. Започвам да тръшкам. — затръшквам се/затръшкам се. Започвам да се тръшкам. |
| затръшна - затръшнеш, мин. св. затръшнах, мин. прич. затръшнал, св. — вж. затръшвам. |
| затрябвам - затрябваш, св.; на кого. Оказвам се необходим, потрябвам, дотрябвам. Тогава ми затрябваха пари, но нямах. • Затрябвал съм (на няко... |
| затулвам - затулваш, несв. и затуля, св. Разг. 1. Какво. Правя да бъде скрит; скривам. Затули парите в едно чекмедже. 2. Какво/кого. Закривам... |