| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| епидемия - мн. епидемии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия. |
| епидерма - само ед. Епидермис. // прил. епидермален, епидермална, епидермално, мн. епидермални. |
| епидермис - само ед. Спец. Най-горният слой на кожата. |
| епизод - мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в ... |
| епизодичен - епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер. // нареч. епизодично. |
| епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения. |
| епикриза - мн. епикризи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване. |
| епикуреец - мн. епикурейци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта. // прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епику... |
| епикурейство - само ед. 1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие... |
| епилация - само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел. |
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п... |
| епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз... |
| епископ - мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква. // прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епи... |
| епископия - мн. епископии, ж. Църковна област, управлявана от епископ. |
| епистоларен - епистоларна, епистоларно, мн. епистоларни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или разм... |
| епитафия - мн. епитафии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма. |
| епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн... |
| епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност. |
| епитрахил - мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по вр... |
| епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел. |
| епицентър - мн. епицентрове, (два) епицентъра, м. 1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, я... |
| епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
| епически - епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос. |
| еполети - само мн. Парадни офицерски пагони с ресни. |
| епопея - мн. епопеи, ж. 1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ. 2. Спец. Голямо п... |
| епос - само ед. Спец. 1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма. 2.... |
| епоха - мн. епохи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха... |
| епохален - епохална, епохално, мн. епохални, прил. Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития. |
| епруветка - мн. епруветки, ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. • Бебе в епруветка. Спец. В медицин... |
| ер - ерът, ера, мн. ерове, (два) ера, м. Спец. В езикознанието — название на буквите ъ и ь. // прил. еров, ерова, ерово, мн. ерови. Еро... |
| ера - мн. ери. 1. Събитие, момент от който започва летоброене: първата олимиада - 776 г пр. Хр.,основаването на Рим през 753 г. пр. Хр.,... |
| ербап - прил., неизм. Разг. Сръчен, способен, оперен. Ербап човек. Ербап жена. |
| ерген - мн. ергени, м. Разг. 1. Момък на възраст за женене. Вече е ерген. 2. Неженен мъж. Стар ерген. Остана ерген. // същ. умал. ергенче,... |
| ергенея се - ергенееш се, мин. св. ергенях се, мин. прич. ергенял се, несв. Разг. Заживявам като ерген (в 1 знач.). Почна да се ергенее. |
| ергенувам - ергенуваш, несв. Разг. Ерген съм, не се женя. Колко смяташ още да ергенуваш? |
| ерго - нареч. Следователно, значи, и така. |
| ергономия - само ед. Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работна... |
| ерекция - само ед. Набъбване, изправяне на орган вследствие на мускулно напрежение или увеличен приток на кръв. Ерекция на половия член. |
| ерес - ереста, мн. ереси, ж. 1. Отклонение от догмите, проповядвани от официалната църква. 2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите, оби... |