| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| диференциация - мн. диференциации, ж. 1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация. 2. Спец. В езикознан... |
| диференцирам - диференцираш, несв. и св.; какво. Разграничавам, разпределям, разчленявам. — диференцирам се. Разграничавам се, отделям се от нещо... |
| дифтерит - само ед. 1. Дифтерия. 2. Заболяване при птиците, изразяващо се в поява на жълтеникави ципи по лигавицата в гърлото и устата. |
| дифтерия - само ед. Предимно детска остро-заразна болест, изразяваща се в поява на плътни налепи по сливиците и оток, който затруднява дишане... |
| дифтонг - мн. дифтонги, (два) дифтонга, м. В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, б... |
| дифузия - мн. дифузни, ж. Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове. // прил. дифузен... |
| дихание - мн. дихания, ср. 1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си. 2. Миризма, аромат. Приятно дихание... |
| дихателен - дихателна, дихателно, мн. дихателни, прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система. • Дихателен апарат. Уред за дишане при л... |
| дишам - дишаш, несв. 1. Поемам и изпускам въздух с белите дробове. След дългото бягане дишаше тежко. 2. Какво. Вдишвам, поемам дълбоко. Ди... |
| дишане - мн. дишания ср. 1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физи... |
| длан - дланта, мн. длани, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите. • Като дланта ... |
| длето - мн. длета, ср. Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето. |
| длъгнест - длъгнеста, длъгнесто, мн. длъгнести, прил. Разг. Който има по-голяма дължина от ширината; продълговат. Длъгнесто парче плат. Длъгн... |
| длъжен - длъжна, длъжно, мн. длъжни, прил. 1. Който има дълг, заем към някого. 2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини... |
| длъжник - мн. длъжници, м. 1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого. 2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал и... |
| длъжност - длъжността, мн. длъжности, ж. Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или... |
| дневален - дневална, дневално, мн. дневални, прил 1. В армия, затвор и др. — който дава дневен наряд в помощ на друг дежурен за поддържане на... |
| дневен - дневна, дневно, мн. дневни, прил. 1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура. 2. Който се извършва, протича пр... |
| дневник - мн. дневници, (два) дневника, м. 1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния ... |
| днес - нареч. 1. В течащия в момента на говоренето ден. Днес няма да ходя никъде. 2. В епохата, в която живеем, сега. Днес това поведение... |
| днес-утре - нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне. |
| днеска - нареч. Разг. Днес. • Като днеска (виждам/гледам някого). Много ясно, като в момента. |
| днешен - днешна, днешно, мн. днешни, прил. 1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата. 2. Който се отнася къ... |
| до - предлог. За означаване на: 1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се ... |
| до- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довърш... |
| доайен - мн. доайени, м. Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителств... |
| доба - само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба. |
| добави - добавиш, мин. св. добавих, мин. прич. добавил, св. — вж. добавям. |
| добавка - мн. добавки, ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в доб... |
| добавям - добавяш, несв. и добавя, св.; какво. Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той доб... |
| добера се - добереш се, мин. св. добрах се, мин. прич. добрал се, св. — вж. добирам се. |
| добив - мн. добиви, м. 1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа. 2. Нещо, което е добито. Високи добиви. |
| добивам - добиваш, несв. и добия, св.; какво. 1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед. 2. Влаг... |
| добирам се - добираш се, несв. и добера се, св. 1. До какво. Достигам с усилия, едва до там, за където съм тръгнал; довличам се, домъквам се. Е... |
| добитък - мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни прод... |
| добиче - мн. добичета, ср. 1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гл... |
| добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |
| доблест - доблестта, само ед., ж. 1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички.... |
| доближа - доближиш, мин. св. доближих, мин. прич. доближил, св. — вж. доближавам. |
| доближавам - доближаваш, несв. и доближа, св. 1. Каквокого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам... |