| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нарастък - мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък. |
| наративен - наративна, наративно, мн. наративни, прил. Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове. |
| наргиле - мн. наргилета, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти. |
| наред - нареч. 1. На еднаква степен, на един ред, еднакво. Върви наред с мъжете. 2. Последователно, в определен ред, без изключение. Ще из... |
| наредба - мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писател... |
| наредя - наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам. |
| нарежа - нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам. |
| нареждам - нареждаш, несв. и наредя, св. 1. Какво/ кого. Слагам нещо в определен ред. Наредих книгите в библиотеката. 2. Какво. Раз-требвам, ... |
| нарез - мн. нарези, (два) нареза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо. |
| нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам. |
| наречие - мн. наречия, ср. Спец. В езикознанието - съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие. |
| наречница - мн. наречници, ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете. |
| наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
| нарина - наринеш, мин. св. наринах, мин. прич. наринал, св. — вж. наривам. |
| нарисувам - нарисуваш, св.; какво. Рисувам нещо цялостно, докрай. Нарисувах есенен пейзаж. |
| нарицателен - нарицателна, нарицателно, мн. нарицателни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно с... |
| наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
| наркоза - само ед. 1. Упойка. 2. Състояние, в което се намира организмът след упояване. |
| наркоман - мн. наркомани, м. Лице, което страда от наркомания. |
| наркомания - само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици. |
| наркоманка - мн. наркоманки, ж. Жена наркоман. |
| наркотизирам - наркотизираш, несв. и св.; кого/ какво. Упойвам с наркотични вещества. — наркотизирам се. Пристрастявам се към наркотици, ставам н... |
| наркотик - мн. наркотици, (два) наркотика, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централ... |
| наркотичен - наркотична, наркотично, мн. наркотични, прил. 1. Който упойва, обезболява, приспива. 2. Който има качества на наркотик. Наркотични... |
| наркотически - наркотическа, наркотическо, мн. наркотически, прил. Наркотичен. |
| народ - мн. народи, (два) народа, м. 1. Жителите на една държава. 2. Нация, националност. Български народ. 3. Само ед. Група хора, трудещи... |
| народен - народна, народно, мн. народни, прил. 1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество. 2. Който е свързан с наро... |
| народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
| народничество - само ед. Руско обществено-политическо движение от втората половина на XIX в. // прил. народнически, народническа, народническо, мн... |
| народност - мн. народности, ж. 1. Националност. По народност съм българин. 2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни... |
| народняк - мн. народняци, м. Истор. Привърженик на консервативната партия. // прил. народняшки, народняшка, народняшко, мн. народняшки. |
| народопис - народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография. // прил. народописен, народописна, народописно,... |
| народя - народиш, мин. св. народих, мин. прич. народил, св. — вж. нараждам. |
| наронвам - наронваш, несв. и нароня, св.; какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарани дребните си цветове по земята. |
| нароня - нарониш, мин. св. нароних, мин. прич. наронил, св. — вж. наронвам. |
| нароча - нарочиш, мин. св. нарочих, мин. прич. нарочил, св. — вж. нарочвам. |
| нарочвам - нарочваш, несв. и нароча, св.; кого. 1. Смятам някого за виновен, обвинявам. 2. Провъзгласявам някого за лош. |
| нарочен - нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. 1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник. 2. Умишлен. |
| нарочно - нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си. |
| нароя се - нароиш се, мин. св. нароих се, мин. прич. нароил се, св. — вж. нароявам се. |