буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
монархист - мн. монархисти, м. Привърженик на монархизма. |
монархия - мн. монархии, ж. 1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монарх... |
монах - мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер. /... |
монахиня - мн. монахини, ж. Жена монах. |
монашество - само ед. 1. Монашески живот, подстригване. 2. Монасите като цяло. |
монета - мн. монети, ж. Метален паричен знак; пара. Златна монета. // прил. монетен, монетна, монетно, мн. монетни. • Вземам за чиста монет... |
монизъм - само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя)... |
моникс - само ед. 1. Маса с дупки за билярд. 2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите. |
монист - мн. монисти, м. Привърженик на монизма. |
монитор - мн. монитори, (два) монитора, м. 1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефо... |
моно- - Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др. |
моногамия - само ед. Спец. Едноженство, ед-нобрачие. // прил. моногамен, моногамна, мо-ногамно, мн. моногамни. |
монограм - мн. монограми, (два) монограма, м. Знак или плетеница от две или повече инициални букви. |
монография - мн. монографии, ж. Научно съчинение, което изчерпателно засяга един въпрос, една тема. // прил. монографичен, монографична, моногр... |
монокъл - мн. монокли, (два) монокъла, м. Оптическо стъкло с кръгла форма само за едното око (вместо очила). |
монолит - само ед. 1. Предмет, изсечен от единен по състав камък. 2. Голям каменен блок. 3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено. // прил. монол... |
монолог - мн. монолози, (два) монолога, м. 1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице. 2. Прен. Продължително... |
монопол - мн. монополи, (два) монопола, м. 1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол. 2. Обедине... |
монополизирам - монополизираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам монопол, въвеждам монопол (в 1 знач.). Монополизираха търговията е алкохол. 2. О... |
монополист - мн. монополисти, м. 1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо. 2. Собственик на монополно обединение. 3. Прен. Притеж... |
монотеизъм - само ед. Религия или философия, която признава само един бог; еднобожие. |
монотеист - мн. монотеисти, м. Привърженик на монотеизма. |
монотонен - монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил. 1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен. 2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен... |
монтаж - само ед. 1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина. 2. Подбор и съединяване на р... |
монтажист - мн. монтажисти, м. Специалист по монтаж (във 2 знач.). |
монтажник - мн. монтажници, м. Работник, който извършва монтаж (в 1 и 3 знач.). |
монтирам - монтираш, несв. и св.; какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена. |
монтьор - мн. монтьори, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите. |
монтьорство - само ед. Занятие на монтьор. |
монумент - мн. монументи, (два) монумента, м. Голям паметник. |
монументален - монументална, монументално, мн. монументални, прил. 1. Който прави впечатление; величествен. Монументална сграда. 2. Основен, задъ... |
мопс - мопсът, мопса, мн. мопсове, (два) мопса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна. |
мор - морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добит... |
мора - мн. мори, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка. |
морав - морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровн... |
морава - мн. морави, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна. |
морал - само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. //... |
морален - морална, морално, мн. морални, прил. 1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка. 2. Който е свързан с душе... |
морализатор - мн. морализатори, м. 1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства. 2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава ... |
морализаторка - мн. морализаторки, ж. Жена морализатор. |