| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дъвкателен - дъвкателна, дъвкателно, мн. дъв-кателни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган. |
| дъвча - дъвчеш, мин. св. дъвках, мин. прич. дъвкал, несв. 1. Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не... |
| дъвчащ - дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвчащи, прил. 1. Който дъвче. 2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони. |
| дъга - мн. дъги, ж. 1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга е пергел. 2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се ... |
| дъгообразен - дъгообразна, дъгообразно, мн. дъгообразни, прил. Който е с форма на дъга (в 1 знач.). |
| дъжд - дъждът, дъжда, мн. дъждове, м. 1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд. 2. Прен. Само ... |
| дъжделив - дъжделива, дъжделиво, мн. дъжделиви, прил. През който често пада дъжд; дъждовит, дъждовен. Дъжделив ден. |
| дъждобран - мн. дъждобрани, (два) дъждобрана, м. Вид тънка наметка, която не пропуска вода. |
| дъждовален - дъждовална, дъждовално, мн. дъждовални, прил. • Дъждовална машина/инсталация. Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода ... |
| дъждовен - дъждовна, дъждовно, мн. дъждовни, прил. 1. Дъждовит, дъжделив. Дъждовен период. 2. Който е от дъжд. Дъждовна вода. 3. Който носи д... |
| дъждовит - дъждовита, дъждовито, мн. дъждовити, прил. През който често или без прекъсване пада дъжд; дъжделив, дъждовен. Дъждовита утрин. |
| дъждовник - мн. дъждовници, (два) дъждовника, м. Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър. |
| дъждувам - дъждуваш, несв. Поливам с дъждовална инсталация. |
| дълбая - дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълбал, несв.; какво, в какво. 1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя. 2. Гравир... |
| дълбина - мн. дълбини, ж. Дълбочина. Морски дълбини. |
| дълбок - дълбока, дълбоко, мн. дълбоки, прил. 1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дъ... |
| дълбокомислен - дълбокомислена, дълбокомислено, мн. дълбокомислени, прил. 1. Който е обмислен задълбочено, който има дълбок смисъл; задълбочен. Дъ... |
| дълбокомислие - само ед. Дълбокомисленост. |
| дълбочина - мн. дълбочини, ж. 1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по верти-кала и о... |
| дълг - дългът, дълга, мн. дългове, (два) дълга, м. 1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на... |
| дълго- - Първа съставна част на сложни думи със значение дълъг, дълго, напр. дългокрак, дългокос, дългоочакван, дълговременен и др. |
| дълголетие - мн. дълголетия, ср. 1. Само ед. Дълъг живот. 2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани. |
| дължа - дължиш, мин. св. дължах, мин. прич. дължал, св.; какво. 1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.... |
| дължим - дължима, дължимо, мн. дължими, прил. Който се дължи; който е дълг на човека. Дължима сума. Дължима почит. |
| дължина - мн. дължини, ж. 1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дъл... |
| дълъг - дълга, дълго, мн. дълги, прил. 1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак. 2. Който има определена дължина.... |
| дъмпинг - само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг. // ... |
| дънер - мн. дънери, (два) дънера, м. 1. Част от дърво между корените и короната; ствол. 2. Пън. Седнах на дънера. |
| дънест - дънеста, дънесто, мн. дънести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провисна-ло дъно. Дънести панталони. |
| дънки - само мн. Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат. |
| дъно - мн. дъна, ср. 1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море. 2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъ... |
| дъня - дъниш. мин. св. дъних, мин. прич. дънил, несв. 1. Диал. Кого. Бия, удрям. 2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дън... |
| дървар - дърварят, дърваря, мн. дървари, м. Горски работник, който събира дърва - сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дър... |
| дърварство - само ед. Занятие на дървар. |
| дървен - дървена, дървено, мн. дървени, прил. 1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал. 2. Прен. Който е слабо-по... |
| дървеница - мн. дървеници, ж. Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени. |
| дървения - само ед. Дървените части на жилище или на мебел. |
| дървесен - дървесна, дървесно, мн. дървесни, прил. 1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони. 2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен... |
| дървесина - само ед. Вещество, от което се състоят дървесните тъкани. // прил. дървесинен, дървесинна, дървесинно, мн. дървесинни. |
| дърво - мн. дървета или дърва, ср. 1. С мн. дървета. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, кои... |