| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нажежа - нажежиш, мин. св. нажежих, мин. прич. нажежил, св. — вж. нажежавам. |
| нажежавам - нажежаваш, несв. и нажежа, св.; какво. Правя нещо да стане горещо, нагрявам до зачервяване. — нажежавам се/ нажежа се. 1. Ставам г... |
| наживея се - наживееш се, мин. св. наживях се, мин. прич. наживял се, св. — вж. наживявам се. |
| наживявам се - наживяваш се, несв. и наживея се, св. 1. Живея достатъчно дълго. 2. Живея хубаво, според желанията си. |
| нажулвам - нажулваш, несв. и нажуля, св. 1. Жуля нещо, натривам го. 2. Прен. Разг. Карам се много на някого. — нажулвам се/ нажуля се. Разг. ... |
| нажуля - нажулиш, мин. св. нажулих, мин. прич. нажулил, св. — вж. нажулвам. |
| нажъна - нажънеш, мин. св. нажънах, мин. прич. нажънал, св. — вж. нажънвам. |
| нажънвам - нажънваш, несв. и нажъна, св. Жъна определено количество от нещо. — нажънвам се/ нажъна се. Жъна до пълно насищане. |
| назад - нареч. 1. В посока, обратна на досегашното движение. Върна се назад, за да търси загубената чанта. Обърна се назад. 2. На предишно... |
| назадничав - назадничава, назадничаво, мн. назадничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания. // същ. наза... |
| назал - мн. назали, (два) назала, м. Спец. Носов звук. От българските звукове назали са м и н. |
| назален - назална, назално, мн. назални, прил. Спец. Който се изговаря носово, който се отнася до носов звук. Назални гласни в старобългарск... |
| назализация - мн. назализации, ж. Спец. Поява на носов призвук при изговаряне на звук. |
| название - мн. названия, ср. Словесно обозначение на предмети и явления; наименование. |
| наздраве - междум. Пожелание при ядене и пиене. |
| наздравица - мн. наздравици, ж. Думите, които се -произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост.... |
| наздраво - нареч. Разг. С положителност, непременно, сигурно. |
| нази - личн. мест. Остар. Нас. |
| назидавам - назидаваш, несв.; кого. Поучавам, наставлявам. |
| назидание - мн. назидания, ср. Поука, наставление. За назидание на всички го наказаха. |
| назидателен - назидателна, назидателно, мн. назидателни, прил. Който служи за назидание; поучителен. // същ. назидателност, назидателността, ж. |
| назнача - назначиш, мин. св. назначих, мин. прич. назначил, св. — вж. назначавам. |
| назначавам - назначаваш, несв. и назнача, св. 1. Кого. Определям официално работата, която ще извършва някой. Назначиха брат ми за управител. 2... |
| назначение - мн. назначения, ср. 1. Заповед за назначаване на някаква служба. 2. Предназначение, сфера на употреба: Високо назначение на литера... |
| назобам се - назобаш се, св. — вж. назобвам се. |
| назобвам се - назобваш се, несв. и назобам се, св. Зобам до пълно насищане. |
| назобя - назобиш, мин. св. назобих, мин. прич. назобил, св. — вж. назобявам. |
| назобявам - назобяваш, несв. и назобя, св.; какво. Нахранвам добитък със зоб. Назобих коня. |
| назова - назовеш, мин. св. назовах, мин. прич. назовал, св. — вж. назовавам. |
| назовавам - назоваваш, несв. и назова, св.; кого/ какво. 1. Давам име, название; наричам. 2. Произнасям името на някого или нещо. Назовах побе... |
| назорвам - назорваш, несв. и назоря, св.; кого. Разг. Давам зор на някого; принуждавам, насилвам. Назориха го да замине. |
| назоря - назориш, мин. св. назорих, мин. прич. назорил, св. — вж. назорвам. |
| назорям - назоряш, несв. Назорвам. |
| назрея - назрееш, мин. св. назрях, мин. прич. назрял, св. — вж. назрявам. |
| назрявам - назряваш, несв. и назрея, св. 1. Започвам да ставам зрял, узрявам. Крушите назряха. 2. Прен. Ставам неизбежен, приближавам се. Ска... |
| назубря - назубриш, мин. св. назубрих, мин. прич. назубрил, св. — вж. назубрям. |
| назубрям - назубряш, несв. и назубря, се.; какво. Научавам наизуст, механично, без разбиране. Назубрих целия учебник. |
| назъбвам - назъбваш, несв. и назъбя, св.; какво. Правя зъбци върху нещо, правя неравен. Назъбих ножицата. |
| назъбен - назъбена, назъбено, мн. назъбени, прил. Който е със зъбци. |
| назъбя - назъбиш, мин. св. назъбих, мин. прич. назъбил, св. — вж. назъбвам. |