| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изблизвам - изблизваш, несв. и изближа, св.; какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед. |
| изблик - мн. изблици, (два) изблика, м. 1. Само ед. За течност — избликване. 2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В избл... |
| избликвам - избликваш, несв. и избликна, св. 1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря. 2. З... |
| избликна - избликнеш, мин. св. избликнах, мин. прич. избликнал.— вж. избликвам. |
| изблъскам - изблъскаш, св. — вж. изблъсквам. |
| изблъсквам - изблъскваш, несв. и изблъскам, св.; кого/какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска пре... |
| избода - избодеш, мин. св. избодох, мин. прич. избол, св. — вж. избождам. |
| избождам - избождаш, несв. и избода, св.; какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите. • Избодох си очите. Разг. Преуморих си очи... |
| избор - мн. избори, (два) избора, м. 1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не прие... |
| изборен - изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
| изборност - изборността, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуван... |
| избран - избрана, избрано, мн. избрани, прил. 1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбра... |
| избраник - мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите п... |
| изброя - изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброил, св. — вж. изброявам. |
| изброявам - изброяваш, несв. и изброя, св.; какво/ кого. 1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй... |
| избръмча - избръмчиш, мин. св. избръмчах, мин. прич. избръмчал, св. — вж. избръмчавам. |
| избръмчавам - избръмчаваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор. |
| избръсвам - избръсваш, несв. и избръсна, св.; кого/какво. Бръсна докрай; обръсвам. — избръсвам се/избръсна се. Избръсвам себе си. |
| избръсна - избръснеш, мин. св. избръснах, мин. прич. избръснал, св. — вж. избръсвам. |
| избудаля се - избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. - вж. избудалявам се. |
| избудалявам се - избудаляваш се, несв. и избудаля се, св. 1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари. 2. Ставам будала. На тази... |
| избумтя - избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. — вж. избумтявам. |
| избумтявам - избумтяваш, несв. и избумтя, св. 1. Изведнъж, еднократно издавам бумтене. 2. Казвам нещо със силен като бумтене глас. |
| избутам - избуташ, св. — вж. избутвам. |
| избутвам - избутваш, несв. и избутам, св. 1. Какво/кого. Бутам докрай навън или до някъде; изтласквам. Избутвам шкафа до стената. Избутах го ... |
| избухам - избухаш, св. — вж. избухвам. |
| избухвам - избухваш, несв. и избухам, св. 1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна. 2. Върша нещо, като бухвам ... |
| избухлив - избухлива, избухливо, мн. избухливи, прил. 1. Който по характер е склонен да избухва (в 7 знач.). 2. Който се взривява лесно. Избу... |
| избухна - избухнеш, мин. св. избухнах, мин. прич. избухнал, св. - вж. избухвам. |
| избухтя - избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтял, св. — вж. избухтявам. |
| избухтявам - избухтяваш, несв. и избухтя, св. 1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя. 2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене. |
| избуча - избучиш, мин. св. избучах, мин. прич. избучал, св. — вж. избучавам. |
| избучавам - избучаваш, несв. и избуча, св. 1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна. 2. Прен. Казвам с дебел глас или извър... |
| избуя - избуиш, мин. св. избуях, мин. прич. избуял, св. — вж. избуявам. |
| избуявам - избуяваш, несв. и избуя, св. 1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла. 2. Прен. За чувства, ... |
| избълвам - избълваш, св.; какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял. • Избълвах си червата. 1. Бълвах много. 2. Видях нещ... |
| избърборвам - избърборваш, несв. и избърборя, св. Бърборя нещо кратко докрай. |
| избърборя - избърбориш, мин. св. избърборих, мин. прич. избърборил, св. — вж. избърборвам. |
| избързам - избързаш, св. - вж. избързвам. |
| избързвам - избързваш, несв. и избързам, св. 1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано. 2. Правя нещо по-... |