буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
напойвам - напойваш, несв. Напоявам. |
наполвин - нареч. 1. На две равни части. Разряза ябълката наполовина. 2. До средата, само в едната половина. Чашата е наполовина празна. |
наполвина - нареч. — вж. наполовин. |
наполеон - мн. наполеони, (два) наполеона, м. 1. Истор. Златна монета на стойност 20 франка, върху която е изобразен Наполеон III или Наполео... |
напомня - напомниш, мин. св. напомних, мин. прич. напомнил, св. — вж. напомням. |
напомням - напомняш, несв. и напомня, св. 1. Какво/ за какво,на кого. Помагам на някого да си спомни нещо, да не забрави; припомням, подсещам... |
напомпам - напомпаш, св. — вж. напомпвам. |
напомпвам - напомпваш, несв. и напомпам, св.; какво. Помпя, колкото е необходимо. Напомпах гумите на велосипеда. |
напомпя - напомпиш, мин. св. напомпих, мин. прич. напомпил, св. Напомпам. |
напор - само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи. |
напорен - напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила. |
напорист - напориста, напористо, мн. напористи, прил. Който е решил на всяка цена да постигне целта си; настойчив, упорит. Напорист човек. |
напоследък - нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи. |
напосоки - нареч. Както ми хрумне, по случайност. Говоря напосоки. Тръгвам напосоки. |
напоя - напоиш, мин. св. напоих, мин. прич. напоил, св. — вж. напоявам. |
напоявам - напояваш, несв. и напоя, св. 1. Кого/ какво. Поя, колкото е нужно. Напоих добитъка. 2. Какво. Поливам. Напоих зеленчуковата градин... |
напра - напреш, мин. св. напрях, мин. прич. напрял, св. — вж. напирам. |
направа - само ед. 1. Работа, изделие. Оригинална направа. 2. Начин на направяне, изработка. |
направление - мн. направления, ср. 1. Линия на движение, посока. 2. Обществено, научно, литературно течение, групировка. Литературни направления... |
направлявам - направляваш, несв.; какво/ кого. Давам направление (в 1 знач.), насочвам, напътвам. |
направо - нареч. 1. В права линия. Ще вървиш направо. 2. По най-краткия път, без отклонение. Отиваш направо при лекаря, за да те прегледа. 3... |
направя - направиш, мин. св. направих, мин. прич. направил, св. - вж. направям. |
направям - направяш, несв. и направя, св. 1. Какво. Правя нещо докрай, изцяло; изработвам, извършвам. Направих сметката. 2. Кого, какъв. Назн... |
напразен - напразна, напразно, мн. напразни, прил. 1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити. 2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напраз... |
напраскам - напраскаш, св. — вж. напрасквам. |
напрасквам - напраскваш, несв. и напраскам, св.; какво/кого. Разг. 1. Набивам, напердашвам, натупвам. 2. Пиша нещо в голямо количество. Учителя... |
напраша - напращиш, мин. св. напраших, мин. прич. напрашил, св. — вж. напрашвам. |
напрашвам - напрашваш, несв. и напраша, св.; какво. Посипвам с прах нещо. Напраших си окото. |
напращя - напращиш, мин. св. напращях, мин. прич. напращял, св. — вж. напращявам. |
напращявам - напращяваш, несв. и напращя, св. 1. Напълвам се до пръскане, много. Вимето на кравата напращя от мляко. 2. Прен. Разг. Изпълнен съ... |
напрегна - напрегнеш, мин. св. напрегнах, мин. прич. напрегнал, св. — вж. напрягам. |
напрегнат - напрегната, напрегнато, мн. напрегнати, прил. 1. Изпънат, обтегнат. Напрегнато тяло. 2. Прен. Който издава психическо напрежение; ... |
напред - нареч. 1. В направление пред себе си. Върви напред. 2. На предно място. Напред има свободни места. 3. Разг. Само в сравнителна сте... |
напреда - напредеш, мин. св. напредох, мин. прич. напрел, св. — вж. напридам. |
напредвам - напредваш, несв. и напредна, св. 1. Вървя напред. Работата напредва. 2. Прен. Постигам успехи, преуспявам, развивам се. Напредва в... |
напредна - напреднеш, мин. св. напреднах, мин. прич. напреднал, св. — вж. напредвам. |
напредничав - напредничава, напредничаво, мн. напредничави, прил. 1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек. 2. Който е... |
напредък - само ед. Преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Икономически напредък. |
напрежение - мн. напрежения, ср. 1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение. 2. Спец. Величина, която характеризира работа... |
напреки - и напряко нареч. 1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото. 2. По най-къс... |