само ед. Разг. 1.
Печалба, получена без
труд.
Голям келепйр имат от тая
продажба. 2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе. // прил. келепирджийски, келепирджийска, келепирджийско, мн. келепирджийски. • Удрям/ударя келепира. Разг. Получавам голяма печалба без труд.