| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нагласявам - нагласяваш, несв. и наглася, св.; какво. 1. Разг. Правя нещо да стане готово. Нагласихме масата за обяд. 2. Разг. Нагиздям, накичв... |
| нагласям - нагласяш, несв. Нагласявам. |
| наглед - нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек. |
| нагледам - нагледаш, св. — вж. наглеждам. |
| нагледен - нагледна, нагледно, мн. нагледни, прил. 1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример. 2. Който служи за онагледяван... |
| наглеждам - наглеждаш, несв. и нагледам, св.; какво/кого. Гледам дали нешо протича нормално, дали е в ред, грижа се за нещо. Наглеждам тенджер... |
| наглост - наглостта, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство. |
| нагноя - нагноиш, мин. св. нагноих, мин. прич. нагноил, св. — вж. нагноявам. |
| нагноявам - нагнояваш, несв. и нагноя, св. За рана — събирам гной, забирам. Голям цирей беше нагноил. |
| наговарям - наговаряш, несв. и наговоря. 1. Какво, на кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му кач... |
| наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
| нагодя - нагодиш, мин. св. нагодих, мин. прич. нагодил, св. — вж. нагаждам. |
| наголемея - наголемееш, мин. св. наголемях, мин. прич. наголемял, св. — вж. наголемявам. |
| наголемявам - наголемяваш, несв. и наголемея, св. Ставам по-голям. Ценят наголемява. |
| нагон - само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове. |
| нагоре - нареч. 1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха. 2. В... |
| нагорещя - нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам. |
| нагорещявам - нагорещяваш, несв. и нагорещя, св.; какво. Правя нещо да стане горещо; нагрявам, нажежавам. Нагорещявам кърпата над печката. Нагор... |
| нагорнище - мн. нагорнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище. |
| нагорча - нагорчиш, мин. св. нагорчах, мин. прич. нагорчал, св. — вж. нагарчам. |
| нагорчавам - нагорчаваш, несв. Нагарчам. |
| нагостя - нагостиш, мин. св. нагостих, мин. прич. нагостил, св. — вж. нагостявам. |
| нагостявам - нагостяваш, несв. и нагостя, св.; кого, с какво. Давам на гост да яде и пие, предлагам му храна. Нагостих го с богата храна. |
| наготвя - наготвиш, мин. св. наготвих, мин. прич. наготвил, св. — вж. наготвям. |
| наготвям - наготвяш, несв. и наготвя, св.; какво. 1. Готвя много или различни ястия. Наготви им всякакви гозби. 2. Свършвам да готвя; сготвям... |
| наготово - нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово. |
| нагощавам - нагощаваш, несв. Нагостявам. |
| награбвам - награбваш, несв. и награбя, св.; какво. Грабя много, в голямо количество. Награби от парите с двете си ръце. — награбвам се/ награ... |
| награбя - награбиш, мин. св. награбих, мин. прич. награбил, св. — вж. награбвам. |
| награда - мн. награди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи п... |
| наградя - наградиш, мин. св. наградих, мин. прич. наградил, св. — вж. награждавам. |
| награждавам - награждаваш, несв. и наградя, св.; кого, за какво. Давам награда. Наградиха го за най-добро представяне на фестивала. |
| нагреба - нагребеш, мин. св. нагребах, мин. прич. нагребал, св. — вж. нагребвам. |
| нагребвам - нагребваш, несв. и нагреба, св; какво. Греба много, в голямо количество от нещо. Нагреба вода от реката с кофата. |
| нагревател - нагревателят, нагревателя, мн. нагреватели, (два) нагревателя, м. Уред, който служи за нагряване на нещо. Електрически нагревател. |
| нагревателен - нагревателна, нагревателно, мн. нагревателни, прил. Който служи за нагряване. Нагревателни уреди. |
| нагрея - нагрееш, мин. св. нагрях, мин. прич. нагрял, св. — вж. нагрявам. |
| нагрубя - нагрубиш, мин. св. нагрубих, мин. прич. нагрубил, св. -— вж. нагрубявам. |
| нагрубявам - нагрубяваш, несв. и нагрубя, св.; кого. Отнасям се грубо с някого; обиждам, оскърбявам. Той напразно нагруби приятеля си. |
| нагръдки - само мн. Украса за предната част на дрехи, шита с разноцветни конци. |