| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| навечерям се - навечеряш се, св. — вж. навечервам се. |
| навея - навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам. |
| навивам - навиваш, несв. и навия, св.; какво. 1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез въртене стягам пружина на ... |
| навивка - мн. навивки, ж. Намотка. |
| навигатор - мн. навигатори, м. Специалист по навигация. // прил. навигаторски, навигаторска, навигаторско, мн. навигаторски. |
| навигация - само ед. 1. Корабоплаване, мореплаване. 2. Наука, свързана с майсторството да се управляват кораби и самолети. Въздушна навигация.... |
| навидя - навидиш, мин. св. навидях, мин. прич. навидял, св. — вж. навиждам. |
| навиждам - навиждаш, несв. и навидя, св.; кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам. |
| навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем... |
| навикам - навикаш, св. — вж. навиквам. |
| навиквам - навикваш, несв. и навикам, св.; кого/ какво. 1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно. 2. Викам, каня, събирам много хора.... |
| навикна - навикнеш, мин. св. навикнах, мин. прич. навикнал, св. — вж. навиквам. |
| навилнея се - навилнееш се, мин. св. навилнях се, мин. прич. навилнял се, св. — вж. навилнявам се. |
| навилнявам се - навилняваш се, несв. и навилнея се, св. Вилнея до пълно насищане. След като се навилня, късно вечерта виелицата утихна. |
| навирам - навираш, несв. и навра, св.; какво/кого. 1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Б... |
| навирвам - навирваш, несв. и навиря, св.; какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин. • Навирва... |
| навиря - навириш, мин. св. навирих, мин. прич. навирил, св. — вж. навирвам. |
| навирям - навиряш, несв. Навирвам. |
| нависвам - нависваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата. |
| нависна - нависнеш, мин. св. нависнах, мин. прич. нависнал, св. — вж. нависвам. |
| нависоко - нареч. На голяма височина. Птиците летят нависоко. • Гледам нависоко. Стремя се към издигане в обществото. • Държа се нависоко. Го... |
| навия - навиеш, мин. св. навих, мин. прич. навил, св. — вж. навивам. |
| навлажня - навлажниш, мин. св. навлажних, мин. прич. навлажнил, св. — вж. навлажнявам. |
| навлажнявам - навлажняваш, несв. и навлажня, св.; какво. Правя нещо да стане влажно, снабдявам с влага. Навлажних кърпата, за да обърша прашните... |
| навлек - мн. навлеци, м. Навляк. |
| навлека - навлечеш, мин. св. навлякох, мин. прич. навлякъл, св. — вж. навличам. |
| навлизам - навлизаш, несв. и навлиза, св. 1. В какво. Влизам навътре. Навлезе в гората. 2. Влизаме мнозина. Навлязоха нови хора. 3. Прен. Усъ... |
| навличам - навличаш, несв. и навлека, св.; какво. 1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал. 2. Предизвиквам н... |
| навло - мн. навла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари. |
| навляза - навлезеш, мин. св. навлязох, мин. прич. навлязъл, св. — вж. навлизам. |
| навляк - мн. навляци, м. Пренебр. Неканен и нежелан посетител, натрапник, досадник. |
| наводнение - мн. наводнения, ср. Стихийно бедствие, при което сушата е залята от вода. |
| наводня - наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам. |
| наводнявам - наводняваш, несв. и наводня, св.; какво. 1. Покривам, заливам с голямо количество вода, като причинявам щети. Наводних апартамента... |
| навоювам се - навоюваш се, св. Воювам до пълно насищане. Участвах в една война — навоювах се вече. |
| навра - навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам. |
| навред - нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше. |
| навредя - навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам. |
| навреждам - навреждаш, несв. и навредя, св.; на кого/на какво. Причинявам вреда, напакостявам. Навредих на общото дело. |
| навреме - нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме. |