| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| движим - движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество. // същ. движимост, движимостта, ... |
| двоен - двойна, двойно, мн. двойни, прил. 1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист. 2. Който ... |
| двоеточие - мн. двоеточия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, б... |
| двоица - числ. Остар. Двама. |
| двоичен - двоична, двоично, мн. двоични, прил. • Двоична бройна система. Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, ... |
| двойка - мн. двойки, ж. 1. Цифрата на числото две. 2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания. 3... |
| двойкаджия - мн. двойкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик. |
| двойник - мн. двойници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен дв... |
| двойствен - двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил. 1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отно... |
| двор - дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Сто... |
| дворец - мн. дворци, (два) двореца, м. 1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си. 2. Двор. 3. Голяма и красива с... |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| дворянство - само ед. Истор. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление. |
| двоумение - мн. двоумения, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва. |
| двоумя се - двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоумил се. несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се ... |
| двояк - двояка, двояко, мн. двояки, прил. 1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение. 2. Който има противоречив х... |
| дву- - Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен... |
| двубой - двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой. • Словесен двубой. О... |
| двуколка - мн. двуколки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила. |
| двукратен - двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване. |
| двукрил - двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има д... |
| двукрилен - двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. |
| двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. |
| двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
| двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. |
| двуличнича - двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. |
| двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... |
| двусмислица - мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. |
| двуцевка - мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви. |
| двучлен - мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. |
| двучленен - двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. |
| де - съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде? |
| де- - (дез-) Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам,... |
| де-гиди - част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! |
| дебаркирам - дебаркираш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия. |
| дебати - само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати. |
| дебатирам - дебатираш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. |
| дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2... |
| дебелак - мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек. |
| дебелан - мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. |