буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
горча - горчиш, мин. св. горчах, мин. прич. горчал, несв.Само в трето лице, ед. и мн. Имам горчив вкус. Лекарството горчи. Кафето горчи.• ... |
горчиво - горчива, горчиво, мн. горчиви, прил.1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.2. Прен. Който предизвиква или изразя... |
горчилка - мн. горчилки, ж.1. Горчив вкус, горчивина.2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите. |
горчило - мн. горчила, ср.Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия. |
горчица - само ед.Пикантна подправка от синапено семе. |
горък - горка, горко, мн. горки, прил.1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горки... |
горя - гориш. мин. св. горях, мин. прич. горял, несв.1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. Избухна пожар, дърветата... |
горянин - мн. горяни, м.1. Диал. Планинец.2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-т... |
господ - само ед. Бог (във 2 знач.).• Господ здраве да ти дава! Разг. Благопожелание за здраве.• Господ да те убие/ Убил те Господ! Разг. К... |
господар - господарят, господаря, мн. господари, м.1. Остар. Владетел, властелин.2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни ... |
господарка - мн. господарки, ж.Жена господар. |
господарствам - господарстваш, несв.Изпълнявам роля на господар; разпореждам се като господар. |
господарствувам - господарствуваш, несв.Господарствам. |
господин - мн. господа, зват. господине, м.1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи... |
господствам - господстваш, несв.1. Господарствам.2. Прен. Доминирам, преобладавам, налагам се. В науката господства мнението. |
господствувам - господствуваш, несв.Господствам. |
госпожа - мн. госпожи, зват. госпожо и госпожа, ж.1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говор... |
госпожица - мн. госпожици, зват. госпожице, ж.1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.... |
гост - гостът, госта, мн. гости, м.1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски... |
гостенин - мн. гости, м.Разг. Гост. |
гостенка - мн. гостенки, ж.Жена гост. |
гостилница - мн. гостилници, ж.Ресторант от по-ниска категория. |
гостилничар - гостилничарят, гостилничаря, мн. гостилничари, м.Съдържател на гостилница.// прил. гостилничарски, гостилничарска, гостилничарско,... |
гостилничарка - мн. гостилничарки, ж.Жена гостилничар. |
гостоприемен - гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил.Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Госто... |
гостувам - гостуваш, несв.1. На кого, у кого. Пребивавам като гост (в 1 и 2 знач.). Не сме им гостували отдавна. На университета гостува деле... |
гостя - гостиш, мин. св. гостих, мин. прич. гостил, св.— вж. гощавам. |
готварница - мн. готварници, ж.Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня. |
готварски - готварска, готварско, мн. готварски, прил.Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство.• Готварска сол... |
готварство - само ед.Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство. |
готвач - мн. готвачи, м.Човек, чиято професия е да готви ястия. |
готвачка - мн. готвачки, ж.Жена готвач. |
готвя - готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв.1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време... |
готи - (лат. gotones)Германски народ, често нападал Римската империя. |
готика - само ед.Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на ... |
готин - готина, готино, мн. готини, прил.Жарг. Хубав, приятен. |
готов - готова, готово, мн. готови, прил.1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печа... |
готован - мн. готовановци, м.Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите. |
готована - мн. готовани, ж.Разг. Пренебр. Жена готован. |
готовност - готовността, само ед., ж.1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.2. Състояние на подготвеност. И... |