| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| корист - користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни нам... |
| користолюбив - користолюбива, корнстолюбиво, мн. користолюбиви, прил. Който се стреми към материални облаги. Много е користолюбив, от всичко иска... |
| коритар - коритарят, коритаря, мн. коритари, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво. |
| корито - мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане н... |
| корифей - корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на мода... |
| корица - мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел к... |
| кория - мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо. |
| корк - коркът, корка, само ед., м. 1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове. 2. Лек шуплест материал от та... |
| кормест - корместа, корместо, мн. кормести. прил. Който по природа има голям корем. |
| кормило - ми. кормила, ср. 1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кор... |
| кормчия - мн. кормчии, м. 1. Лице, което стои на кормилото на кораб. 2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител. |
| кормя - кормиш, мин. св. кормих, мин. прич. кормил, несв.; какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба. |
| корниз - мн. корнизи, (два) корниза, м. 1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за ... |
| корнър - мн. корнъри, (два) корнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор. |
| корозирам - корозираш, несв. и св. Поддавам се на корозия, разяждам се. Варовиковите скали корозират и се получават карстове. |
| корозия - само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно... |
| корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр... |
| коронация - само ед. Тържествена церемония за възлагане на короната на нов монарх; коронясване. |
| коронен - коронна, коронно, мн. коронни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение. • Коронен съвет. В ... |
| коронка - мн. коронки, ж. 1. Малка корона. 2. Външната част на зъб, без корена. 3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го пред... |
| короновам - короноваш, несв.; кого. Извършвам коронация. |
| коронясам - коронясаш, св. — вж. коронясвам. |
| коронясвам - коронясваш, несв. и коронясам, св.; кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново. |
| коропорация - мн. корпорации, ж. Обединение, съюз от лица с обща професия или от едно съсловие. Корпорация на учените. |
| корпоративен - корпоративна, корпоративно, мн. корпоративни, прил. Който е групов, затворен в границите на корпорацията. Корпоративни интереси. |
| корпус - мн. корпуси, (два) корпуса, м. 1. Тяло на човек или животно. 2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Ко... |
| корсаж - мн. корсажи, (два) корсажа, м. 1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата. 2. Самостоятелна част от дамско ... |
| корсар - корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират. |
| корсет - мн.корсети, (два) корсета, м. 1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност. 2. Твърд л... |
| корт - кортът, корта, мн. кортове, (два) корта, м. Игрище за тенис. Тенис на корт. |
| кортеж - мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента. |
| кортик - мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял ко... |
| коруба - мн. коруби, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни. |
| корумпирам - корумпираш, несв. и св.; кого. Покварявам, развращавам, като подкупвам длъжностно лице. — корумпирам се. Покварявам се, ставам про... |
| корупция - само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото. |
| коря - кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво. 1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето. 2... |
| кос - косът, коса, мн. косове, (два) коса, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд. |
| коса - мн. коси, ж. 1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче е черна коса. 2. Остар. Плитка. Плета си ... |
| косач - мн. косачи, м. Човек, който коси (сено). |
| косачка - мн. косачки, ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения. |