| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| навъсен - навъсена, навъсено, мн. навъсени, прил. 1. Намръщен, сърдит, начумерен. 2. За време — облачно,студено, мрачно. |
| навъся - навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам. |
| навътре - нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границ... |
| навявам - навяваш, несв. и навея, св.; какво. 1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа. 2. Прен. Пр... |
| навярно - нареч. По всяка вероятност, може би. Навярно той знае телефонния и номер. |
| навяхвам - навяхваш, несв. и навехна, св.; какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака. |
| нагаждам - нагаждаш, несв. и нагодя, св.; какво. Правя угодно, намествам, приспособявам. - нагаждам се/нагодя се. 1. Приспособявам се към про... |
| нагазвам - нагазваш, несв. и нагазя, се. 1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото. 2. Разг. За болест, беда — връхлитам, ... |
| нагазя - нагазиш, мин. св. нагазих, мин. прич. нагазил, св. — вж. нагазвам. |
| нагайка - мн. нагайки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич. |
| наган - мн. нагани, (два) нагана, м. Вид револвер с въртящ се барабан. |
| нагар - само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието. |
| нагарчам - нагарчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча. |
| нагизвам - нагизваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага. |
| нагиздвам - нагиздваш, несв. Нагиздям. |
| нагиздя - нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям. |
| нагиздям - нагиздяш, несв. и нагиздя, св.; кого/какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестат... |
| наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
| нагласа - мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор. |
| наглася - нагласиш, мин. св. нагласих, мин. прич. нагласил, св. — вж. нагласявам. |
| нагласявам - нагласяваш, несв. и наглася, св.; какво. 1. Разг. Правя нещо да стане готово. Нагласихме масата за обяд. 2. Разг. Нагиздям, накичв... |
| нагласям - нагласяш, несв. Нагласявам. |
| наглед - нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек. |
| нагледам - нагледаш, св. — вж. наглеждам. |
| нагледен - нагледна, нагледно, мн. нагледни, прил. 1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример. 2. Който служи за онагледяван... |
| наглеждам - наглеждаш, несв. и нагледам, св.; какво/кого. Гледам дали нешо протича нормално, дали е в ред, грижа се за нещо. Наглеждам тенджер... |
| наглост - наглостта, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство. |
| нагноя - нагноиш, мин. св. нагноих, мин. прич. нагноил, св. — вж. нагноявам. |
| нагноявам - нагнояваш, несв. и нагноя, св. За рана — събирам гной, забирам. Голям цирей беше нагноил. |
| наговарям - наговаряш, несв. и наговоря. 1. Какво, на кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му кач... |
| наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
| нагодя - нагодиш, мин. св. нагодих, мин. прич. нагодил, св. — вж. нагаждам. |
| наголемея - наголемееш, мин. св. наголемях, мин. прич. наголемял, св. — вж. наголемявам. |
| наголемявам - наголемяваш, несв. и наголемея, св. Ставам по-голям. Ценят наголемява. |
| нагон - само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове. |
| нагоре - нареч. 1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха. 2. В... |
| нагорещя - нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам. |
| нагорещявам - нагорещяваш, несв. и нагорещя, св.; какво. Правя нещо да стане горещо; нагрявам, нажежавам. Нагорещявам кърпата над печката. Нагор... |
| нагорнище - мн. нагорнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище. |
| нагорча - нагорчиш, мин. св. нагорчах, мин. прич. нагорчал, св. — вж. нагарчам. |