буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
измазвам - измазваш, несв. и измажа, св.: какво. 1. Замазвам изцяло. Измазахме пристройката отвън. 2. Изразходвам с мазане. Измазах боята. |
измама - мн. измами, ж. 1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама. 2. Илюзия (зрителна, слухова и под.). |
измамвам - измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в... |
измамен - измамна, измамно, мн. измамни, прил. 1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки. 2. Който е нереален, прив... |
измамлив - измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.). |
измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |
измамница - мн. измамници, ж. Жена измамник. |
измамнически - измамническа, измамническо, мн. измамнически, прил. Който съдържа измама. По измамнически начин. |
измамя - измамиш, мин. св. измамих, мин. прич. измамил, св. — вж. измамвам. |
измачкам - измачкаш, св. - вж. измачквам. |
измачквам - измачкваш, несв. и измачкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата. — измачквам се/изм... |
измежду - предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове. |
измекяр - измекярят, измекяря, мн. измекяри, м. Остар. Слуга. |
изменник - мн. изменници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята. |
изменница - мн. изменници, ж. Жена изменник. |
изменчив - изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил. 1. Който се променя. Изменчива съдба. 2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Из... |
изменя - измениш, мин. св. измених, мин. прич. изменил, св. — вж. изменям. |
изменяем - изменяема, изменяемо, мн. изменяеми, прил. Който може да се изменя. Изменяема скорост. |
изменям - изменяш, несв. и изменя, св.; какво/ кого. Правя различно от досегашното; променям. — изменям се/изменя се. Ставам различен, проме... |
измервам - измерваш, несв. и измеря, св. 1. Какво/кого. С уред, инструмент определям размери, количество и др. Измерих дължината на стаята. 2... |
измервател - измервателят, измервателя, мн. измерватели, (два) измервателя, м. Уред или инструмент, с който се измерва. |
измервателен - измервателна, измервателно, мн. измервателни, прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди. |
измерение - мн. измерения, ср. 1. Величина, която може да бъде измерена. Фигурата има три измерения — дължина, ширина и височина. 2. Начин на ... |
измерим - измерима, измеримо, мн. измерими, прил. Който може да бъде измерен. |
измерител - измерителят, измерителя, мн, измерители, (два) измерителя, м. 1. Измервател. 2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпи... |
измеря - измериш, мин. св. измерих, мин. прич. измерил, св. — вж. измервам. |
измествам - изместваш, несв. и изместя, св. 1. Какво/кого. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго учил... |
изместя - изместиш, мин. св. изместих, мин. прич. изместил, св. - вж. измествам. |
измет - само ед. Разг. 1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко. 2. Прен. Пренебр. Морално д... |
измета - изметеш, мин. св. изметох, .мин. прич. измел, св. — вж. измитам. |
изметна - изметнеш, мин. св. изметнах, мин. прич. изметнал, се. — вж. измятам. |
измивам - измиваш, несв. и измия, се. 1. Какво/ кого. Мия изцяло или всички. 2. Какво. За дъжд, вода — отнасям, отмивам. Дъждът изми лозунга... |
измина - изминеш, мин. св. изминах, мин. прич. изминал, св. — вж. изминавам. |
изминавам - изминаваш, несв. и измина, св. 1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен. 2. За период от време ... |
измислица - мн. измислици, ж. 1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове. 2. Нещо съчинено, пр... |
измисля - измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. измислил, св. — вж. измислям. |
измислям - измисляш, несв. и измисля, св.; какво. 1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъ... |
измитам - измиташ, несв. и измета, св.; какво. 1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи. 2. Отстранявам с метене. Изм... |
измия - измиеш, мин. св. измих, мин. прич. измил, св. — вж. измивам. |
измокря - измокриш, мин. св. измокрих, мин. прич. измокрил, св. — вж. измокрям. |