буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
всякой - вин. всякого, дат. всякому, всякоя, всякое, мн. всякои, обобщ. мест.Остар. Всеки, всички. |
всякому - -вж. всякой. |
всякъде - нареч.Остар. Навсякъде. |
всячески - нареч.Всякак. |
втасам - втасаш, св.— вж. втасвам. |
втасвам - втасваш, несв. и втасам, св.1. За тесто — бухвам, шупвам, готов съм за по-нататъшна употреба. Охо, тестото втасало и превтасало!2.... |
втвърдя - втвърдиш, мин. св. втвърдих, мин. прич. втвърдил, св.— вж. втвърдявам. |
втвърдявам - втвърдяваш, несв. и втвърдя, св.; какво.Правя да стане твърд.— втвърдявам се/ втвърдя се.Ставам твърд. |
втека се - втечеш се, мин. св. втекох се, мин. прич. втекъл се, св.- вж. втичам се. |
втелявам се - втеляваш се, несв.Разг. Правя се, че не разбирам. Я не се втелявай! |
втечня - втечниш, мин. св. втечних, мин. прич. втечнил, св.— вж. втечнявам. |
втечнявам - втечняваш, несв. и втечня, св.; какво.Превръщам газ или пара в течност.— втечнявам се/втечня се.За газ, пара — превръщам се в течн... |
втичам се - втичаш се, несв. и втека се, св.; в какво.За река, вода — влизам в по-голяма река, вода. |
вторача - вторачиш, мин. св. вторачих, мин. прич. вторачил, св.— вж. вторачвам. |
вторачвам - вторачваш, несв. и вторача, св.; какво.Насочвам (поглед, очи) в една точка. Какво си вторачил очи!— вторачвам се/вторача се.Насочв... |
вторичен - вторична, вторично, мн. вторични, прил.Който е резултат от нещо; който отразява по-късна степен в развитието на нещо. Вторични пол... |
вторник - мн. вторници, (два) вторника, м.Денят след понеделник. |
второ- - Първа съставна част на сложни думи със значение който е втори по ред, напр., второкласен, второкурсник, второстепенен. |
втренча - втренчиш, мин. св. втренчих, мин. прич. втренчил, св.- вж. втренчвам. |
втренчвам - втренчваш, несв. и втренча, св.Напрегнато съсредоточавам (очи, поглед върху една точка.— втренчвам се/втренча.Напрегнато съсредото... |
втресе ме - мин. св. втресе ме, мин. прич. втресло ме, св.— вж. втриса ме. |
втрещя се - втрещиш се, мин. св. втрещих се, мин. прич. втрещил се, св.— вж. втрещявам се. |
втрещявам се - втрещяваш се, несв. и втрещя се.Слисвам се, изненадвам се и оставам неподвижен, с широко отворени очи. |
втривам - втриваш, несв. и втрия, св.; какво.Вкарвам с триене. Трябва добре да втриете камфора в кожата. |
втриса ме - (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и втресе ме, св.Имам треска. Пак го втресе. |
втрия - втриеш, мин. св. втрих, мин. прич. втрил.— вж. втривам. |
втръсва ми - (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. втръсне ми се, св.1. Омръзва ми, опротивя ми една и съща храна от продължителна упореба.2. Обхв... |
втръсвам - втръсваш, несв. и втръсна, св.1. За ядене, пиене — омръзвам, опротивявам от продължителна употреба. И най-вкусното ядене накрая вт... |
втръсна - втръснеш, мин. св. втръснах, мин. прич. втръснал, св.- вж. втръсвам. |
втръсне ми се - мин. св. втръсна ми се, мин. прич. втръснало ми се, св.— вж. втръсва ми се. |
втулка - мн. втулки, ж.Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. |
втурвам се - втурваш се, несв. и втурна се.1. Устремявам се с бягане нанякъде. Всички се втурнаха напред.2. Влизам стремително нахълтвам, нахлу... |
втурна се - втурнеш се, мин. се. втурнах се, мин. прич. втурнал се, се.— вж. втурвам се. |
втълпя - втълпиш, мин. св. втълпих, мин.прич. втълпил, св.— вж. втълпявам. |
втълпявам - втълпяваш, несв. и втълпя, св.Многократно, упорито повтарям, обяснявам нещо, за да го натрапя, внуша на някого. |
вуз - вуза, мн. вузове, (два) вуза, м.Разг. Висше учебно заведение.// прил. вузовски. |
вуйна - Съпругата на вуйчо.// прил. вуйнин. |
вуйчо - мн. вуйчовци, м.Брат на майката по отношение на децата ѝ.// прил. вуйчов. |
вула - (нгр. boulla 'печат' от лат. bulla)Църк. Писмено разрешение от църковна власт за встъпване в брак; була. |
вулгарен - вулгарна, вулгарно, мн. вулгарни, прил.Груб, непристоен, циничен. Вулгарна жена. Вулгарен език.// нареч. вулгарно. Държи се вулгар... |