буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
гмуркам - гмуркаш, несв.; какво.Потапям изведнъж, с бързо движение във вода.— гмуркам се. Потапям се изведнъж, с бързо движение във вода; хв... |
гмуркач - мн. гмуркачи, м.Подводен плувец, който се гмурка в дълбоки води за развлечение или с професионална цел. |
гмурна - гмурнеш, мин. св. гмурнах, мин. прич. гмурнал, св.— вж. гмурвам. |
гнайс - гнайсът, гнайса, само ед., м.Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.// прил. гнайсов, гнайсова, г... |
гневен - гневна, гневно, мн. гневни, прил.1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.// с... |
гневлив - гневлива, гневливо, мн. гневливи, прил.Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж.// същ. гневливост, гневливост... |
гневя - гневиш, мин. св. гневих, мин. прич. гневил, несв.; кого.Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи.— гнев... |
гнездо - мн. гнезда, ср.1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.2. Прен... |
гнездя - гнездиш, мин. св. гнездих, мин. прич. гнездил, несв.1. За птица — правя си гнездо. Те гнездят веднага щом пристигнат.2. За птица —... |
гнет - гнетът, гнета, само ед., м.Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет. |
гнетя - гнетиш, мин. св. гнетих, мин. прич. гнетил, несв.; какво/кого.Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. Тази мисъл ме гнети, н... |
гнида - мн. гниди, ж.Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.// прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави. |
гнил - гнила, гнило, мн. гнили, прил.1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.2. Прен. Който е стигн... |
гния - гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.... |
гноен - гнойна, гнойно, мн. гнойни, прил.Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина. |
гной - гнойта, само ед., ж.Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пъл... |
гном - (нем. Gnom от срвеклат. gnomus вероят. от гр. gnome 'дух, разум')1. Мит. Име на земни духове - грозни уродливи джуджета,... |
гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
гноселогия - само ед.Спец. Теоретично учение за познанието.// прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.// прил. гно... |
гносеология - (нем. Gnoseologie по rp. gnosis 'познание' + -логия)Филос. Раздел от философията, изучаващ източниците, формите и методи... |
гностицизъм - (фр. gnosticisme по срвеклат. gnosticus от rp. gnostikos 'знаещ' + -изъм)Рел. Направление в ранното християнство, а също... |
гноя - гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв.За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.). |
гноясам - гноясаш, св.— вж. гноясвам. |
гноясвам - гноясваш, несв. и гноясам, св.За рана, цирей и под. — натрупвам гной. Брей, раната ти е гноясала. |
гну - (англ. gnoo от афр. хотентотски)Зоол. Вид едра африканска антилопа, подобна на бик в главата и на кон в опашката и гривата. Connoc... |
гнус - неизм.• Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. |
гнусав - гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил.1. Гнусен.2. Разг. Гнуслив.// същ. гнуснавост, гнуснавостта, ж. |
гнусен - гнусна, гнусно, мн. гнусни, прил.Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета. |
гнуслив - гнуслива, гнусливо, мн. гнусливи, прил.Който се гнуси от малко. Той е много гнуслив.// същ. гнусливост, гнусливостта, ж. |
гнусота - само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия. |
гнусотия - мн. гнусотии, ж.Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии. |
гнуся се - гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/ от кого.Изпитвам отвращение, погнуса. |
го - — вж. той и то. |
гоблен - мн. гоблени, (два) гоблена, м.Бродирана картина за украса на стена. |
говедар - говедарят, говедаря, мн. говедари, м.Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави.// същ. умал. говедарче, мн. говедарчета, ср.// ... |
говедарка - мн. говедарки, ж.Жена говедар. |
говедарник - мн. говедарници, (два) говедарника, м.Обор или място, където се затварят говедата. |
говедарство - само ед.Занятие на говедар. |
говедо - мн. говеда, ср.1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа.2. Прен. Грубо. За изразяван... |
говея - говееш, мин. св. говях, мин. прич. говял, несв.1. Постя.2. Истор. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз... |