буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
запуша - запушиш, мин. св. запуших, мин. прич. запушил, св. — вж. запушвам. |
запушалка - мн. запушалки, ж. Парче от корк, гума, пластмаса и др., обикн. с цилиндрична форма, за затваряне на тесен отвор (на шише и под.); ... |
запушвам - запушваш, несв. и запуша, св. 1. Какво. Затварям, уплътнявам дупка, отвор и под. 2. Какво. Задръствам, препречвам. Един камион зап... |
запущам - запущаш, несв. Запускам. |
запъвам - запъваш, несв. и запъна, св.; какво. 1. Подпирам, за да стои прав; подпирам врата, за да стои затворена. Запъна вратата с една гре... |
запълвам - запълваш, несв. и запълня, св. 1. Какво. Изпълвам, попълвам, уплътнявам дупка, отвор, пространство. През пролетта запълниха дупкит... |
запълзя - запълзиш, мин. св. запълзях, мин. прич. запълзял, св. — вж. запълзявам. |
запълзявам - запълзяваш, несв. и запълзя, св. 1. Започвам да пълзя. 2. Прен. За слух, новина и под. — започвам да се разпространявам. Сред коле... |
запълня - запълниш, мин. св. запълних, мин. прич. запълнил, св. — вж. запълвам. |
запъна - запънеш, мин. св. запънах, мин. прич. запънал, св. — вж. запъвам. |
запържа - запържиш, мин. св. запържих, мин. прич. запържил, св. — вж. запържвам. |
запържвам - запържваш, несв. и запържа, св. 1. Какво. Пържа малко, леко. Запържвам лук. 2. Какво. Правя запръжка за ядене и я прибавям. |
запъртък - мн. запъртъци, (два) запъртъка, м. Яйце, от което не се е излюпило пиле. |
запътвам се - запътваш се, несв. и запътя се, св. 1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде. 2. Прен. Разг. Решавам да постигна нещо, за кое... |
запътя се - запътиш се, мин. св. запътих се, мин. прич. запътил се, св. — вж. запътвам се. |
запъхтя се - запъхтиш се, мин. св. запъхтях се, мин. прич. запъхтял се, св. — вж. запъхтявам се. |
запъхтявам се - запъхтяваш се, несв. и запъхтя се, св. Започвам да дишам учестено, затруднено. Запъхтяха се по баира. |
зар - зарът, зара, мн. зарове, (два) зара, м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до 6), което се и... |
заработвам - заработваш, несв. и заработя, св. 1. Започвам да работя. 2. Какво. Спечелвам, изкарвам с работа, най-често пари. Заработваше по 50... |
заработя - заработиш, мин. св. заработих, мин. прич. заработил, св. — вж. заработвам. |
заравня - заравниш, мин. св. заравних, мин. прич. заравнил, св. — вж. заравнявам. |
заравнявам - заравняваш, несв. и заравня, св.; какво. Правя да стане равен. Заравнявам земята. |
заравям - заравяш, несв. и заровя, св. 1. Какво. Слагам в дупка и затрупвам отгоре. 2. Какво. Запълвам яма, ров и под. 3. Кого. Погребвам. 4... |
зарадвам - зарадваш, св.; кого. Правя радостен, доставям радост. — зарадвам се. Ставам радостен. // прил. зарадван, зарадвана, зарадвано, мн.... |
заради - предлог. 1. По причина на, поради. Не дойдох заради лошото време. 2. За означаване в чия полза или по чия вина се извършва действи... |
зараждам - зараждаш, несв. и зародя, св. Започвам да раждам. — зараждам се/зародя се. Възниквам, създавам се, появявам се. В сърцето и се зар... |
зараза - само ед. 1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг. 2. Процесът на предаване на болест от един на друг, ... |
заразен - заразена, заразено, мн. заразени, прил. Който е приел зараза. // същ. заразеност, заразеността, ж. |
заразител - заразителят, заразителя, мн. заразители, м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза. |
заразителен - заразителна, заразително, мн. заразителни, прил. 1. Разг. Който може да се предаде чрез зараза. 2. Прен. Увличащ, разпространяващ ... |
заразоносител - заразоносителят, заразоносителя, мн. заразоносители, м. Човек, който носи зараза и може да я предаде. |
заразя - заразиш, мин. св. заразих, мин. прич. заразил, св. - вж. заразявам. |
заразявам - заразяваш, несв. и заразя, св. 1. Кого. Предавам зараза. Детето зарази и майка си. 2. Кого. Увличам да ми подражава. Заразих го с ... |
заран - заранта, мн. зарани, ж. Разг. 1. Сутрин. Утре заран трябва да стана рано. 2. Като нареч. Времето сутрин. Заран спи до късно. |
зарана - и заранка нареч. Диал. Утре сутрин. |
заранка - нареч. — вж. зарана. |
зарар - само ед. Разг. Загуба, вреда. Голям зарар имаше от сушата. |
зарасна - зараснеш, мин. св. зараснах, мин. прич. зараснал, св. — вж. зараствам. |
зараста - зарастеш, мин. св. зарастох, мин. прич. зарасъл, св. Зарасна. |
зараствам - зарастваш, несв. и зарасна, св. За рана — затварям се, заздравявам. Раните му зарастваха много бавно. |