| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изкупителен - изкупителна, изкупително, мн. изкупителни, прил. • Изкупителна жертва. Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ст... |
| изкупителка - мн. изкупителки, ж. Жена изкупител. |
| изкупление - само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си. |
| изкупувам - изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкуп... |
| изкупчик - мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност. |
| изкупя - изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. - вж. изкупвам. |
| изкусен - изкусна, изкусно, мн. изкусни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор ... |
| изкусител - изкусителят, изкусителя, мн. изкусители, м. 1. Човек, който изкушава, привлича. 2. Дявол. Изкусителят му нашепва. |
| изкусителен - изкусителна, изкусително, мн. изкусителни, прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение. |
| изкусителка - мн. изкусителки, ж. Жена изкусител. |
| изкуствен - изкуствена, изкуствено, мн. изкуствени, прил. 1. Който е направен от човека като заместител на естествен. Изкуствен зъб. Изкуствен... |
| изкуство - мн. изкуства, ср. 1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Ин... |
| изкуствовед - мн. изкуствоведи, м. Учен в областта на изкуствознанието. |
| изкуствоведка - мн. изкуствоведки, ж. Жена изкуствовед. |
| изкуствоведски - изкуствоведска, изкуствоведско, мн. изкуствоведски, прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание. |
| изкуствознание - само ед. Наука за изкуството. |
| изкусуря - изкусуриш, мин. св. изкусурих, мин. прич. изкусурил, св. — вж. изкусурявам. |
| изкусурявам - изкусуряваш, несв. и изкусуря, св.; какво. Изработвам или довършвам, като изпилвам майсторски детайлите. Шкафът е готов, но трябва... |
| изкуся - изкусиш, мин. св. изкусих, мин. прич. изкусил, св. — вж. изкусявам. |
| изкусявам - изкусяваш, несв. и изкуся, св. Изкушавам. |
| изкуфея - изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфял, св. — вж. изкуфявам. |
| изкуфявам - изкуфяваш, несв. и изкуфея, св. 1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла. 2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старе... |
| изкуша - изкушиш, мин. св. изкуших, мин. прич. изкушил, св. — вж. изкушавам. |
| изкушавам - изкушаваш, несв. и изкуша, св.; кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си. — изкушавам се/ изкуша се... |
| изкушение - мн. изкушения, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения. |
| изкълча - изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкълчил, св. — вж. изкълчвам. |
| изкълчвам - изкълчваш, несв. и изкълча, св. 1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката. 2. Прен. Преиначавам, изопачавам фа... |
| изкъпвам - изкъпваш, несв. и изкъпя, св.; кого/какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето? — изкъпвам се/изкъпя се. Къпя докрай себе си. |
| изкъпя - изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам. |
| изкъртвам - изкъртваш, несв. и изкъртя, св.; какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата. — изкъртвам се/изкъртя се. Къртя се. |
| изкъртя - изкъртиш, мин. св. изкъртих, мин. прич. изкъртил, св. — вж. изкъртвам. |
| изкъсо - нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало. • Държа изкъсо. 1. Стегнато, без голяма свободна част. ... |
| излавям - излавяш, несв. Изловявам. |
| излагам - излагаш, несв. и изложа, св. 1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. И... |
| излагация - мн. излагации, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи. |
| излаз - само ед. 1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората. 2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на мор... |
| излапам - излапаш, св. — вж. излапвам. |
| излапвам - излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане. |
| излевря се - излевриш се, мин. св. излеврих се, мин. прич. излеврил се, св. — вж. излеврям се. |
| излеврям се - излевряш се, несв. и излевря се, св. Грубо. Излягам се неприлично. |