| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мускетар - мускетарят, мускетаря, мн. мускетари, м. Истор. 1. Средновековен войник, въоръжен с мускет. 2. Френски войник от дворянски произхо... |
| мускул - мн. мускули, (два) мускула, м. Месеста тъкан от тялото на човека и животните, която задвижва отделни органи и части чрез свиване и... |
| мускулатура - мн. мускулатури, ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура. |
| мускулест - мускулеста, мускулесто, мн. мускулести, прил. Който има добре развити мускули; як. Мускулесто тяло. |
| мускус - само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения. // прил. мускусен, мускусна, мускус... |
| мусон - мн. мусони, (два) мусона, м. Тропически вятър, който през зимата духа от сушата към морето, а през лятото — от морето към сушата. |
| мустак - мн. мустаци, (два) мустака, м. 1. Дълги косми над горната устна при мъжете и при някои животни. Дълги мустаци. Котешки мустаци. 2.... |
| мустакат - мустаката, мустакато, мн. мустакати, прил. 1. Който има мустаци. Мустакат мъж. Мустакат сом. 2. Прен. Разг. Възрастен, голям. Имам... |
| мустанг - мн. мустанги, (два) мустанга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите. |
| мустачки - само мн. 1. Умалително от мустаци. 2. Тънки израстъци при растенията за залавяне. Мустачките на лозата се бяха увили о телта. |
| муся се - мусиш се, мин. св. мусих се, мин. прич. мусил се, несв. 1. Въся се, мръщя се в израз на недоволство; сърдя се 2. За време — смрача... |
| мутант - мн. мутанти, (два) мутанта, м. Организъм, претърпял мутация. |
| мутация - мн. мутации, ж. 1. Промяна, изменение. 2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите п... |
| мутвак - мн. мутваци, (два) мутвака, м. Диал. Кухня в селска къща, където се готви върху огнище. |
| мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета. |
| мутолевя - мутолевиш, мин. св. мутолевих, мин. прич. мутолевил, несв. Мотолевя. |
| мутра - мн. мутри, ж. Пренебр. 1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук. 2. Гримаса, мимика. Кисела мутра. • На... |
| муу - междум. За подражаване на звук, издаван от крава/говедо. |
| муфа - мн. муфи, ж. Приспособление за съединяване на цилиндрични части — тръби, валове и др. |
| муфт - нареч. Разг. Даром, безплатно. |
| муфта - само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно. |
| муфтаджия - мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтад... |
| муфтя - муфтиш, мин. св. муфтих, мин. прич. муфтил, несв.; какво. Разг. Спечелвам, придобивам от муфта; прося. Муфтя цигари. |
| муха - мн. мухи, ж. 1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха. 2. Прен. Състезател в най-лека категория. // същ. умал. мушица, м... |
| мухла - мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо. |
| мухльо - мн. мухльовци, м. Пренебр. Твърде глупав, невзрачен, наивен човек. |
| мухлясам - мухлясаш, св. — вж. мухлясвам. |
| мухлясвам - мухлясваш, несв. и мухлясам, св. Покривам се с мухъл, плесенясвам. Килимът мухляса от влага. |
| мухоловка - мн. мухоловки, ж. 1. Приспособление за ловене на мухи. 2. Птица от семейство врабчови, която лови мухи. |
| мухоморка - мн. мухоморки, ж. Вид отровна гъба с различно оцветяване. Бяла мухоморка. |
| мухъл - само ед. 1. Зеленикаво покритие, което се появява на влажни листа; плесен, вид гъбички. 2. Прен. Нещо застояло, старо. |
| муцуна - мн. муцуни, ж. 1. Уста и челюсти при животните. Кучешка муцуна. 2. Прен. Лице, мутра. Направих заешка муцуна. // същ. умал. муцунк... |
| муцунест - муцунеста, муцунесто, мн. муцунести, прил. Който има голяма муцуна. |
| муча - мучиш, мин. св. мучах, мин. прич. мучал, несв. 1. За животно (крава, вол) — издавам продължителен специфичен звук. Телето мучи на ... |
| муша - мушиш, несв. св. муших, мин. прич. мушил, несв. 1. Кого, с какво. Бода, ръгам с нещо остро. 2. Какво. Пъхам, вкарвам. — муша се. З... |
| мушама - мн. мушами, ж. 1. Материя, покрита с непромокаемо вещество. 2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран. 3. Покривка за маса от т... |
| мушвам - мушваш, несв. и мушна, св. Муша поединично, еднократно. |
| мушика - само ед. Диал. 1. Червей дървояд. 2. Мека сърцевина на дърво. |
| мушитрън - мн. мушитръни, (два) мушитръна, м. Вид птица — орехче. |
| мушка - мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам ... |