| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| икона - мн. икони, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на рел... |
| иконограф - мн. иконографи, м. Иконописец. |
| иконография - само ед. 1. Система от правила в изобразителното изкуство за изобразяване на лица и сюжетни сцени в даден тип култура. 2. Метод в ... |
| иконом - мн. икономи, м. 1. В миналото — домоуправител в голям частен дом. 2. Монах, управител на манастирско стопанство. 3. В църквата — т... |
| икономика - само ед. 1. Стопанската система на един обществен строй. 2. Стопанството на една страна. 3. Науката, която изучва отраслите на сто... |
| икономисам - икономисаш, св. — вж. икономисвам. |
| икономисвам - икономисваш, несв. и икономисам, св.; какво. Запазвам част от определените за изразходване средства, материали и др.; спестявам. Т... |
| икономист - мн. икономисти, м. 1. Специалист по икономика. Иска да стане икономист. 2. Прен. Остар. Пестелив човек. Той е голям икономист, не ... |
| икономистка - мн. икономистки, ж. Жена икономист. |
| икономичен - икономична, икономично, мн. икономични, прил. 1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня. 2. Който изразходва ми... |
| икономически - икономическа, икономическо, мн. икономически, прил. 1. Който се отнася до икономиката като стопанска система. Икономическа основа.... |
| икономия - мн. икономии, ж. 1. Икономисване. 2. Обикн. мн. Средства и материали в резултат от икономисване. |
| икономка - мн. икономки, ж. Жена иконом (в 1 знач.). |
| иконопис - иконописта, само ед., ж. Иконна живопис; зография. Уча иконопис. |
| иконописец - мн. иконописци, м. Художник на иконопис; зограф. |
| иконопоклонник - мн. иконопоклонници, м. Лице, което почита иконите. |
| иконостас - мн. иконостаси, (два) иконостаса, м. 1. Преграда между олтара и останалата част на православна църква, украсена с дърворезба и ико... |
| илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек. |
| или - съюз. 1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно... |
| илик - мн. илици, (два) илика, м. Обшит прорез на дреха, в който влиза копче. |
| илюзионист - мн. илюзионисти, м. Лице, което професионално се занимава с демонстрация на илюзии. |
| илюзионистка - мн. илюзионистки, ж. Жена илюзионист. |
| илюзия - мн. илюзии, ж. 1. Нереално възприемане на обект от действителността. В мъглата се създава илюзия, че светлината е много далеч. 2. ... |
| илюзорен - илюзорна, илюзорно, мн. илюзорни, прил. Породен от илюзия, резултат от илюзия. Илюзорни планове. |
| илюминатор - мн. илюминатори, (два) илюми-натора, м. Кръгъл прозорец на кораб, самолет и под. който се затваря херметически. През илюминатора н... |
| илюминация - мн. илюминации, ж. Осветяване със специални цветни светлини по случай празник или тържество. Всяка година на тази дата има илюмина... |
| илюстративен - илюстративна, илюстративно, мн. илюстративни, прил. Който служи за илюстрация. Илюстративен материал. |
| илюстрация - мн. илюстрации, ж. 1. Картина или снимка, която нагледно допълва, пояснява текст в книга, вестник и др. Книжка с илюстрации. Илюст... |
| илюстрирам - илюстрираш, несв. и св. 1. Какво. Правя илюстрации към текст. Художникът е илюстрирал много красиво книгата. 2. Прен. Служа за илю... |
| илюстровам - илюстроваш, несв. Илюстрирам. |
| им - — вж. те. |
| имагинерен - имагинерна, имагинерно, мн. имагинерни, прил. Който е въображаем, нереален. |
| имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом... |
| имане - мн. иманета, ср. Разг. 1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожен... |
| иманентен - иманентна, иманентно, мн. иманентни, прил. Който е вътрешно присъщ, даден. Иманентен признак. |
| иманяр - иманярят, иманяря, мн. иманяри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат ... |
| име - мн. имена, ср. 1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче? 2. Наименование на животно. Еднат... |
| имен - мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ив... |
| именен - именна, именно, мн. именни, прил. Който е свързан с име. |
| имение - мн. имения, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението. |