буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
вигилия - (лат. vigilia 'бдение')1. Ист. В др. Рим - нощна стража.2. Църк. Всенощно бдение.3. Мед. Безсъние. |
вигон - (фр. vigogne от исп. vicuna, а то от кечуа)1. Зоол. Южноамериканско преживно животно от рода на ламите с размери на овца. Lama vic... |
вид - видът, вида, само ед., м.Външност, видим облик, изглед. |
виделее се - мин. св. виделя се, мин. прич. виделяло се. несв.; безл.Просветлява се, разсъмва се. |
виделина - само ед. Остар.Светлина. |
видело - нареч.Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело. |
виден - видна, видно, мн. видни, прил.1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.2. Прен. Който изпъква над другите; изтък... |
видение - мн. видения, ср.Това, което изниква във въображението ни; привидение, призрак. |
видео - само ед.Видеомагнетофон. |
видео- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокасет... |
видеозон - вж. ехограф. |
видеоклип - (по видео- + англ. clip 'защипвам')Кратък видеофилм, често рекламен или музикален. |
видеомагнетофон - мн. видеомагнетофони, (два) видеомагнетофона, м.Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна ле... |
виджей - (англ. VJ съкр. от V(ideo) + J(ocker)Водещ на телевизионно музикално предаване, който подбира и представя видеоклиповете; видеожок... |
видиа - (нем. Widia по wie 'като' + Diamant 'диамант')Хим. Много твърда сплав от волфрамов карбид и кобалт, с приложен... |
видим - видима, видимо, мн. видими, прил.1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.2. Явен, очевиден.// същ. вид... |
видно - нареч.• Видно е. Вижда се, личи. Видно е,че авторът греши. |
видовден - само ед.Ден за разплата. |
видоизменя - видоизмениш, мин. св. видоизмених, прич. видоизменил, св.— вж. видоизменям. |
видоизменям - видоизменяш, несв. и видоизменя, св.; какво.Изменям, променям вида на нещо.// същ. видоизменение, мн. видоизменения, ср. |
видра - мн. видри, ж.Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба. |
видя - видиш, мин. св. видях, мин. прич. видял, св.— вж. виждам. |
вие - или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест.1. Употребява се за посочване на лицата, на които се гово... |
виелица - мн. виелици, ж.Снежна буря. |
виждам - виждаш, несв. и видя, св.1. Имам способността да възприемам със зрението си. Тя съвсем не вижда, сляпа е.2. Какво/кого. Възприемам... |
виза - мн. визи, ж.Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава и... |
визионер - (фр. visionnaire по лат. visio 'видение')Книж. Човек, който има видения. |
визирам - визираш, несв. и св.1. Какво/кого. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване?2. Насочвам оптически уред към дадена ... |
визита - мн. визити .Посещение. |
визитация - мн. визитации, ж.Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация. |
визитка - мн. визитки, ж.Визитна картичка. |
визон - мн. визони, (два) визона, м.1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.2. Кожа от такова животно. Палто от визон. |
визуален - визуална, визуално, мн. визуални, прил.Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства.// нареч. в... |
визуализация - (фр. visualisation)Книж. Представяне във форма, удобна за зрително наблюдение.// гл. визуализирам. |
визьор - мн. визьори, (два) визьора, м.Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане. |
вий - лично мест. съкр — вж. вие. |
вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов... |
викам - викаш, несв.1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм ... |
виканица - мн. виканици, ж.Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици? |
викарий - викарият, викария, мн. викарии, м.1. Епископ, помощник на митрополит.2. Помощник на католически свещеник. |