| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| блюдо - мн. блюда, ср.1. Плитък разлат съд с кръгла или продълговата форма за ястия. Порцеланово блюдо.2. Ястието в такъв съд. Вкусни блюд... |
| блюдолизец - мн. блюдолизци. м.Пренебр. Човек, който ласкае, угодничи, сервилничи за облаги; подлизурка. |
| блюдолизнича - блюдолизничиш.Угоднича, лаская, сервилнича за облаги. |
| блюстител - блюстителят, блюстителя, мн. блюстители, м. (Често ирон.)Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени нор... |
| блюстителка - мн. блюстителки, ж.Жена блюстител. |
| блясвам - блясваш, блесна.1. Изведнъж издавам или отразявам ярка светлина. Вечер витрините блясват, отрупани с красиви вещи.2. Прен. Появява... |
| бляскав - бляскава, бляскаво, мн. бляскави, прил.1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.2. Блестящ (във 2 знач.). Бляс... |
| бляскам - бляскаш.Издавам или отразявам ярка светлина на интервали. От време на време бляскаха светкавици и осветяваха пътя. |
| блясък - мн. блясъци, (два) блясъка, м.1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.2. Прен... |
| боа - мн. бои, ж.Грамадна неотровна тропическа змия с едри петна и люспи. |
| боабаб - вж. баобаб. |
| боаз - мн. боази, (два) боаза, м.Диал. Планински проход; дефиле, теснина. |
| боб - бобът, боба, мн. бобове, (два) боба, м.1. Само ед. Едногодишно растение, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват... |
| бобина - мн. бобини, ж. Спец. Макара или ролка, с намотана на нея нишка, лента, жица и пр. |
| бобинажен - бобинажна, бобинажно, мн. бобинажни, прил.Спец. Който се отнася до бобина. Бобинажен цех. |
| бобиньор - мн. бобиньори. м.Работник, който изработва бобини. |
| бобонка - мн. бобонки.Диал. Плод на черница. |
| бобслей - бобслеят, бобслея.Вид зимен спорт — бързо спускане с шейни (бобове) по специално изградена като улей заледена писта. |
| бобър - мн. бобри, (два) бобъра, м.Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.// прил. бобров, боброва, боброво, мн. боброви. Боб... |
| бог - богът, бога, мн. богове, м.1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество а човешкия образ, което се разпорежда в някоя об... |
| богат - богата, богато, мн. богати, прил.1. Който има в голямо количество материални блага , пари, имот, ценности; заможен, имотен, състоя... |
| богаташ - мн. богаташи, м.Богат (в 1 знач.) човек; заможен, състоятелен човек.// прил. богаташки, богаташка, богаташко, мн. богаташки. Богат... |
| богатея - богатееш, мин. св. богатях, мин. прич. богатял, несв.Ставам все по-богат (в 1 знач.). Хората богатеят, а ние тъпчем на едно място. |
| богатир - (рус. богатирь от перс.)Юнак, герой.// Прил. богатирски. |
| богатство - мн. богатства.1. Материални блага в голямо количество или с висока стойност, които някой притежава (пари, имот, имущество, ценност... |
| богиня - мн. богини, ж.Бог ( в 1 знач.), божество в женски образ. Богинята на лова Диана. |
| бого- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до Бог, напр. богобоязливост, богопочитание, богослужител, богохул... |
| богомил - мн. богомили, м.Истор. Привърженик на богомилството.// прил. богомилски, богомилска, богомилско, мн. богомилски. Богомилска литера... |
| богомилство - само ед.Истор. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през X век, което е било насочено против символите... |
| богомолец - мн. богомолци, м.Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли. |
| богомолка - мн. богомолки, ж.Жена богомолец. |
| богоотстъпник - мн. богоотстъпници, м.Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва. |
| богопомазан - богопомазана, богопомазано, мн. богопомазани, прил.1. За който се смята, че е избран, предопределен от Бога.2. Прен. Ирон. Който с... |
| богослов - мн. богослови, м.Специалист по богословие.// прил. богословски, богословска, богословско, мн. богословски. Богословски факултет. |
| богословие - само ед.Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие. |
| богослужение - мн. богослужения, ср.Извършване на религиозен обред от духовно лице, обикн. в църква; църковна служба, литургия. |
| боготворя - боготвориш, боготворих, боготворил.Почитам като божество; изпитвам почит; възхищавам се, прекланям се, обожавам. Той боготвореше м... |
| богохулен - богохулна, богохулно, мн. богохулни, прил.Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи. |
| богохулник - мн. богохулници, м.Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.). |
| богохулствам - богохулстваш, несв.Изричам или върша богохулство/богохулства. |