| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| главно - нареч.На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе. |
| главнокомандващ - главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м.Върховен командир на армията на една държава по време на война. |
| главнокомандуващ - главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокомандуващи, м.Главнокомандващ. |
| главня - мн. главни, ж.1. Къс запалено, но недогоряло дърво.2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава... |
| главобол - неизм.Главоболие (в 1 знач.). |
| главоболие - мн. главоболия, ср.1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие.2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за... |
| главоболя - главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболил, несв.; кого.Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, ... |
| главозамайвам - главозамайваш, несв. и главозамая, св.; кого.Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрав... |
| главозамая - главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозамаял, св.— вж. главозамайвам. |
| главоломен - главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил.1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.2. Сложен, труден, мъчен. Главоломн... |
| главорез - мн. главорези, м.Жесток убиец, палач. |
| главя - главиш, мин. св. главих, мин. прич. главил, св.— вж. главявам. |
| главявам - главяваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв.Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятот... |
| глагол - мн. глаголи, (два) глагола, м.Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.// прил. гла... |
| глаголица - мн. глаголици, ж.Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. |
| глад - гладът, глада, само ед., м.1. Усещане на потребност от храна.2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще из... |
| гладен - гладна, гладно, мн. гладни, прил.1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.2. Който гладува, не си дояжда.3... |
| гладиатор - мн. гладиатори, м. Истор.В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специ... |
| гладиола - мн. гладиоли, ж.Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове. |
| гладник - мн. гладници, м.Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна. |
| гладница - мн. гладници, ж.Жена или женско животно гладник. |
| гладувам - гладуваш, несв.Не си дояждам, стоя гладен. Като студенти често гладувахме. |
| гладък - гладка, гладко, мн. гладки, прил.1. Който е с равна повърхност, без грапавини.2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.// нареч. гладко. С... |
| гладя - гладиш, мин. св. гладих и гладих, мин. прич. гладил и гладил, несв.1. Какво. Движа гореща ютия по дреха, за да бъде без гънки. Гла... |
| глазура - мн. глазури, ж. Спец.1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.2. Гъста захарна смес с ... |
| глайд - (англ. glide)Фон. Кратък преходен звук между два пълни звука. |
| гламав - гламава, гламаво, мн. гламави, прил.Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат. |
| гламавщина - мн. гламавщини, ж. Разг. Пренебр.1. Качество или проява на гламав.2. Гламав човек. Ама че си гламавщина! |
| гланц - гланцът, гланца, само ед., м.1. Лъскавина, блясък.2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или м... |
| гланцирам - гланцираш, несв. и св.; какво.Покривам с гланц (във 2 знач.). |
| гларус - мн. гларуси, (два) гларуса, м.1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.2. Прен. Жарг. Жиголо по морските куро... |
| глас - гласът, гласа, мн. гласове, (два) гласа, м.1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Г... |
| гласеж - 1. Начин на произнасяне, изговор.2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа. |
| гласен - гласна, гласно, мн. гласни, прил.Който става на глас. Гласно четене.• Гласен звук. Спец. Гласна. |
| гласилки - гласилка, ж.Спец. Гласни струни. |
| гласна - мн. гласни, ж.Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шу... |
| гласност - гласността, ж.Публичност, явност. |
| гласовит - гласовита, гласовито, мн. гласовити, прил.Който има силен, мощен глас. |
| гласоподавател - гласоподавателят, гласоподавателя, мн. гласоподаватели, м.Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражня... |
| гласпапир - само ед.Шкурка. |