| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зеленея - зеленееш, мин. св. зеленях, мин. прич. зеленял, несв. 1. Ставам зелен; позеленявам. Металните фигурки зеленеят. Гората зеленее. 2.... |
| зеленея се - зеленееш се, мин. св. зеленях се, мин. прич. зеленял се, несв. Откроявам се, възприемам се със зеления си цвят. Гората се зеленееш... |
| зеленика - само ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и ... |
| зеленикав - зеленикава, зеленикаво, мн. зеленикави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля. |
| зеленина - само ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина. |
| зелено- - - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеле... |
| зеленчук - мн. зеленчуци, (два) зеленчука, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зе... |
| зеленчуко- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др. |
| зеленясам - зеленясаш, св. — вж. зеленясвам. |
| зеленясвам - зеленясваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленя... |
| зелка - мн. зелки, ж. Глава зеле. Купих две зелки. |
| зелна се - зелнеш се, мин. св. зелнах се, мин. прич. зелнал се, св. — вж. зелвам се. |
| зелник - мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. |
| земе- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др. |
| земевладелец - мн. земевладелци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя. |
| земеделец - мн. земеделци, м. 1. Човек, който се занимава със земеделие. 2. Член на земеделска политическа партия. |
| земеделие - само ед. Обработване на земята с цел отглеждане на селскостопански култури. Развито земеделие. Механизирано земеделие. |
| земеделски - земеделска, земеделско, мн. земеделски, прил. 1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район. 2. Който се отна... |
| земемер - мн. земемери, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист. |
| земен - земна, земно, мн. земни, прил. 1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита. 2. Който се отнася до сушата. Земни пътища. 3. ... |
| земетресение - мн. земетресения, ср. Колебания на земната кора поради разместване на земните пластове; земетръс. Има земетресение. Силно земетрес... |
| земетръс - само ед. Земетресение.// прил. земетръсен, земетръсна, земетръсно, мн. земетръсни. Земетръсна зона. |
| земеустройство - само ед. Технико-икономически мероприятия за правилно използване на земеделските земи. |
| землен - землена, землено, мн. землени, прил. 1. Който се отнася до земята като средство за производство. Землени участъци. 2. Който е от п... |
| землист - землиста, землисто, мн. землисти, прил. 1. Който съдържа или наподобява земя. Землист слой тиня. 2. Който наподобява цвета на земя... |
| землище - мн. землища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града. |
| земляк - мн. земляци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. Ние сме земляци и тук по... |
| землянка - мн. землянки, ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр. |
| землячество - само ед. Всички земляци, живеещи в един град, в един район. Търновско землячество в София. |
| землячка - мн. землячки, ж. Жена земляк. |
| земноводен - земноводна, земноводно, мн. земноводни, прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е зе... |
| земя - само ед. 1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос. Полет около Земята. 2. Твърдата повърх... |
| зенгия - мн. зенгии, ж. Диал. Стреме. |
| зенит - само ед. Спец. 1. Най-високата точка на видимата небесна сфера. 2. Най-висока точка в развитието на нещо — на успех, кариера; апог... |
| зенитен - зенитна, зенитно, мн. зенитни, прил. 1. Който се отнася до зенит. 2. Който се отнася до стрелба по самолет или други въздушни цели... |
| зеница - мн. зеници, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници. • Пазя като зеницата... |
| зер - част. Разг. 1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер. 2. Нима. Зер трябва да дойда чак там? |
| зестра - само ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. Богата зестра. Не донесе зестра. |
| зет - зетят, зетя, мн. зетьове, м. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет. • Завря... |
| зефир - само ед. 1. Лек, приятен вятър. От водата полъхваше зефир. 2. Наименование на различни сладкарски изделия с лек крем. |