| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| извънреден - извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил. 1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно х... |
| извървя - извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървял, св. — вж. извървявам. |
| извървявам - извървяваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там. — извървявам се/извървя... |
| извържа - извържеш, мин. св. извързах, мин. прич. извързал, св. — вж. извързвам. |
| извързвам - извързваш, несв. и извържа, св.; какво. Разг. 1. Връзвам всичко. 2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати. |
| извърна - извърнеш, мин. св. извърнах, мин. прич. извърнал, св. — вж. извръщам. |
| извъртам - извърташ, несв. и извъртя,, св. 1. Какво/кого. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи. 2. Какво. Огъвам, свивам в... |
| извъртвам - извъртваш, несв. Извъртам. |
| извъртя - извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам. |
| извъртявам - извъртяваш, несв. и извъртя, св. 1. Извъртам. 2. Извръщам очи. 3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски,... |
| извърша - извършиш, мин. св. извърших, мин. прич. извършил, св. — вж. извършвам. |
| извършавам - извършаваш, несв. и извършен, се.; какво. Вършея докрай определено количество; овършавам. |
| извършвам - извършваш, несв. и извърша, св.; какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работ... |
| извършея - извършееш, мин. св. извършах. мин. прич. извършал, св. — вж: извършавам. |
| извършител - извършителят, извършителя, мн. извършители, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството. |
| извършителка - мн. извършителки, ж. Жена извършител. |
| извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ... |
| извявам - извяваш, несв. и извея, св.; какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега. |
| изгазвам - изгазваш, несв. и изгазя, св.; какво. 1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката... |
| изгазя - изгазиш, мин. св. изгазих, мин. прич. изгазил, св. — вж. изгазвам. |
| изгарям - изгаряш, несв. и изгоря, св. 1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря. 2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправил... |
| изгасвам - изгасваш, несв. и изгасна, св. 1. За огън, пламък, печка — преставам да горя. 2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, престава... |
| изгасна - изгаснеш, мин. св. изгаснах, мин. прич. изгаснал, св. — вж. изгасвам. |
| изгася - изгасиш, мин. св. изгасих, мин. прич. изгасил, св. — вж. изгасявам. |
| изгасявам - изгасяваш, несв. и изгася, се.; какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.). |
| изгасям - изгасяш, несв. Изгасявам. |
| изгивам - изгиваш, несв. и изгина, св. За живи същества — в определен брой гина докрай. Изгина рибата в реката. |
| изгина - изгинеш, мин. св. изгинах, мин. прич. изгинал, св. — вж. изгивам. |
| изгладнея - изгладнееш, мин. св. изгладнях, мин. прич. изгладнял, св. — вж. изгладнявам. |
| изгладня - изгладниш, мин. св. изгладних, мин. прич. изгладнил, св. — вж. изгладнявам. |
| изгладнявам - изгладняваш, несв. и изгладнея, св. 1. Ставам много гладен; огладнявам. 2. Дълго не съм си дояждал. Цените растат, хората изгладня... |
| изгладувам - изгладуваш, св.; какво. 1. Спестявам за нещо с глад и лишаване от храна. 2. Прекарвам в глад или лишения определен период. Ще изгл... |
| изгладя - изгладиш, мин. св. изгладих, мин. прич. изгладил, св. — вж. изглаждам. |
| изглаждам - изглаждаш, несв. и изгладя, св.; какво. 1. Правя без гънки, без грапавини докрай и цялото определено количество. Изгладих си блуза... |
| изглед - мн. изгледи, (два) изгледа, м. 1. Вид, който се открива отнякъде; гледка. От тази височина се откриваше красив изглед към града. 2... |
| изгледам - изгледаш, св. — вж. изглеждам. |
| изглеждам - изглеждаш, несв. и изгледам, св. 1 Какво/кого. Гледам продължително, обхождам с поглед, за да преценя. Изгледа го от главата до пе... |
| изглупея - изглупееш, мин. св. изглупях, мин. прич. изглупял, св. — вж. изглупявам. |
| изглупявам - изглупяваш, несв. и изглупея, св. Ставам глупав. |
| изгнание - само ед. 1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години. 2. Д... |