| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| невежество - мн. невежества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ. |
| невен - мн. невени, (два) невена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове. |
| неверен - невярна, невярно, мн. неверни, прил. 1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Неверен отговор. 2. Който нарушав... |
| неверие - само ед. Липса на вяра; неувереност. |
| неверник - мн. неверници, м. 1. Човек, който не е верен. 2. Човек, който не вярва. 3. Друговерец (нехристиянин). |
| неверница - мн. неверници, ж. Жена неверник. |
| невероятен - невероятна, невероятно, мн. невероятни, прил. 1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история. 2. Много голям, з... |
| невесел - невесела, невесело, мн. невесели, прил. 1. Който не притежава веселост. Невесел разказ. 2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше ... |
| невеста - мн. невести, ж. Невяста. |
| невестин - невестина, невестино, мн. невестини, прил. Който принадлежи на невяста. Невестино облекло. |
| невестински - невестинска, невестинско, мн. невестински, прил. Който се отнася до невяста (млада булка). |
| невестулка - мн. невестулки, ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло. |
| невеществен - невеществена, невеществено, мн. невеществени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен. // същ. невещественост... |
| невзрачен - невзрачна, невзрачно, мн. невзрачни, прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. Невзрачна жена. // същ. невзра... |
| невиделица - само ед. • От невиделица/из невиделица. Ненадейно, неочаквано. |
| невидим - невидима, невидимо, мн. невидими, прил. Който не може да се види; недостъпен за зрението, незабележим. Невидим помощник. // същ. н... |
| невинен - невинна, невинно, мн. невинни, прил. 1. Който Няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен. 2. Чистосърдечен, на... |
| невменяем - невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил. 1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние. 2. ... |
| невмешателство - мн. невмешателства, ср. Обикн. ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешат... |
| невнимание - само ед. 1. Разсеяност, липса на внимание. Грешка по невнимание. 2. Липса на уважение към някого; пренебрежение, неучтивост. |
| невнимателен - невнимателна, невнимателно, мн. невнимателни, прил. 1. Разсеян, който не проявява достатъчно внимание. 2. Неучтив, нелюбезен. 3. К... |
| невнятен - невнятна, невнятно, мн. невнятни, прил. Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова. |
| неволен - неволна, неволно, мн. неволни, прил. Който се извършва без умисъл, несъзнателно. Неволен свидетел. Неволен порив. |
| неволник - мн. неволници, м. 1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик. 2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворн... |
| неволница - мн. неволници, ж. Жена неволник. |
| неволно - нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата. |
| неволя - мн. неволи, ж. Нещастие, страдание, беда, тежко положение. Живеят в неволя. • По неволя. Без да искам, против желанието ми. |
| невралгичен - невралгична, невралгично, мн. невралгични, прил. 1. Който се дължи на невралгия. 2. Чувствителен, болезнен. • Невралгична точка/ н... |
| невралгия - мн. невралгии, ж. Спец. Заболяване, свързано с поява на остри болки в областта на някой нерв. |
| неврастеник - мн. неврастеници, м. Човек, който страда от неврастения. |
| неврастеничка - мн. неврастенички, ж. Жена неврастеник. |
| неврастения - само ед. Спец. Разстройство на нервната система, което се изразява в раздразнителност, болки в главата, безсъние, умора и др. |
| невредим - невредима, невредимо, мн. невредими, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. Излезе невредим от катастрофиралия автомобил. // с... |
| неврели-некипели - само мн. Изказвания, които не се приемат за достоверни; измислици; врели-некипели. Пак ли ще ми разказваш неврели-некипели? |
| неврит - мн. неврити, м. 1. Възпаление на периферен нерв. 2. Израстък на нервна клетка. |
| невроза - мн. неврози, ж. Нервно-психическо заболяване, свързано с разстройство на централната нервна система, но без изменения в нервната т... |
| невролог - мн. невролози, м. Специалист по неврология. |
| неврологичен - неврологична, неврологично, мн. неврологични, прил. Който се отнася до невролог или до неврология. Неврологичен кабинет. |
| неврология - само ед. Спец. Наука за нервната система и нейната дейност. |
| невропатолог - мн. невропатолози, м. Специалист по невропатология. |