| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изобилен - изобилна, изобилно, мн. изобилни, прил. Който е в изобилие. |
| изобилие - само ед. Голямо количество от нещо; богатство. |
| изобилствам - изобилстваш, несв. 1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите. 2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изоби... |
| изобилствувам - изобилствуваш, несв. Изобилствам. |
| изоблича - изобличиш, мин. св. изобличих, мин. прич. изобличил, св. - вж. изобличавам. |
| изобличавам - изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам. // същ. изоблич... |
| изображение - мн. изображения, ср. 1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото. 2. Художествено пресътворен образ, събит... |
| изобразителен - изобразителна, изобразително, мн. изобразителни, прил. 1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства. 2. Който служи за ... |
| изобразя - изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобразил, св. — вж. изобразявам. |
| изобразявам - изобразяваш, несв. и изобразя, св.; какво/кого. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната. // прил. изобр... |
| изобретател - изобретателят, изобретателя, мн. изобретатели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото. |
| изобретателен - изобретателна, изобретателно, мн. изобретателни, прил. 1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости. 2. За... |
| изобретение - мн. изобретения, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение. |
| изобретя - изобретиш, мин. св. изобретих, мин. прич. изобретил, св. — вж. изобретявам. |
| изобретявам - изобретяваш, несв. и изобретя, св.; какво. Правя изобретение. |
| изобщо - нареч. 1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната. 2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е ма... |
| изогамия - само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност. |
| изоглоси - само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености. |
| изографисам - изографисаш, св. — вж. изографисвам. |
| изографисвам - изографисваш, несв. и изографисам, се.; какво/кого. 1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана. 2. П... |
| изолатор - мн. изолатори, (два) изолатора, м. 1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор. 2. Помещен... |
| изолационен - изолационна, изолационно, мн. изолационни, прил. 1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства. 2. Който е предназначен за ... |
| изолация - само ед. 1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация. 2. Материал, който изолир... |
| изолирам - изолираш, несв. и св. 1. Кого. Отделям от контакти с хора. Работата го изолира от хората. Трябва да изолират болните. 2. Какво. Ог... |
| изолирбанд - само ед. Лента, напоена с катран, за изолиране на проводници с течащ електрически ток. |
| изомер - мн. изомери, (два) изомера, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се от... |
| изомерия - само ед. Спец. Съществуване на изомери. |
| изоморфен - изоморфна, изоморфно, мн. изомбрфни. Спец. Сходен по форма. |
| изоморфия - само ед. Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества. |
| изопача - изопачиш, мин. св. изопачих, мин. прич. изопачил, св. — вж. изопачавам. |
| изопачавам - изопачаваш, несв. и изопача, св.; какво. Преиначавам, тълкувам факти в невярна светлина. // същ. изопачаване, ср. |
| изопвам - изопваш, несв. и изопна, св.; какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди. — изопвам се/изопна се. 1. Изпъва... |
| изора - изореш, мин. св. изорах, мин. прич. изорал, св. — вж. изоравам. |
| изоравам - изораваш, несв. и изора, св.; какво. 1. Ора докрай определена площ. Изора два декара. 2. Разоравам, започвам да обработвам. Изорах... |
| изоставам - изоставаш, несв. и изостана, св. 1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от ... |
| изоставя - изоставиш, мин. св. изоставих, мин. прич. изоставил, св. — вж. изоставям. |
| изоставям - изоставяш, несв. и изоставя, св. 1. Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край. 2. Какво. Нап... |
| изостана - изостанеш, мин. св. изостанах, мин. прич. изостанал, св. — вж. изоставам. |
| изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям. |
| изострям - изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, ми... |