| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| наркоманка - мн. наркоманки, ж. Жена наркоман. |
| наркотизирам - наркотизираш, несв. и св.; кого/ какво. Упойвам с наркотични вещества. — наркотизирам се. Пристрастявам се към наркотици, ставам н... |
| наркотик - мн. наркотици, (два) наркотика, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централ... |
| наркотичен - наркотична, наркотично, мн. наркотични, прил. 1. Който упойва, обезболява, приспива. 2. Който има качества на наркотик. Наркотични... |
| наркотически - наркотическа, наркотическо, мн. наркотически, прил. Наркотичен. |
| народ - мн. народи, (два) народа, м. 1. Жителите на една държава. 2. Нация, националност. Български народ. 3. Само ед. Група хора, трудещи... |
| народен - народна, народно, мн. народни, прил. 1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество. 2. Който е свързан с наро... |
| народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
| народничество - само ед. Руско обществено-политическо движение от втората половина на XIX в. // прил. народнически, народническа, народническо, мн... |
| народност - мн. народности, ж. 1. Националност. По народност съм българин. 2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни... |
| народняк - мн. народняци, м. Истор. Привърженик на консервативната партия. // прил. народняшки, народняшка, народняшко, мн. народняшки. |
| народопис - народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография. // прил. народописен, народописна, народописно,... |
| народя - народиш, мин. св. народих, мин. прич. народил, св. — вж. нараждам. |
| наронвам - наронваш, несв. и нароня, св.; какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарани дребните си цветове по земята. |
| нароня - нарониш, мин. св. нароних, мин. прич. наронил, св. — вж. наронвам. |
| нароча - нарочиш, мин. св. нарочих, мин. прич. нарочил, св. — вж. нарочвам. |
| нарочвам - нарочваш, несв. и нароча, св.; кого. 1. Смятам някого за виновен, обвинявам. 2. Провъзгласявам някого за лош. |
| нарочен - нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. 1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник. 2. Умишлен. |
| нарочно - нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си. |
| нароя се - нароиш се, мин. св. нароих се, мин. прич. нароил се, св. — вж. нароявам се. |
| нароявам се - нарояваш се, несв. и нароя се, св. Роя се в достатъчно количество. Пчелите се нароиха. |
| нартика - мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм. |
| наругавам - наругаваш, несв. и наругая, св.; кого/ какво. Ругая много. Наругах го, задето ме измами. |
| наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
| наруша - нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. — вж. нарушавам. |
| нарушавам - нарушаваш, несв. и наруша, св.; какво. 1. Променям нормалното състояние на нещо; прекъсвам, смущавам. Наруших съня му. 2. Не спазв... |
| нарушение - мн. нарушения, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение. |
| нарушител - нарушителят, нарушителя, мн. нарушители, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони. |
| нарушителка - мн. нарушителки, ж. Жена нарушител. |
| нарцис - мн. нарциси, (два) нарциса, м. 1. Луковично растение, което цъфти през пролетта с красиви бели или жълти цветове. 2. Прен. Влюбен ... |
| наръбвам - наръбваш, несв. и наръбя, св.; какво. 1. Правя ръб, поръбвам. 2. Правя нещо да има неравен, назъбен или вълнист край. |
| наръбя - наръбиш, мин. св. наръбих, мин. прич. наръбил. св. — вж. наръбвам. |
| наръгам - наръгаш, св. — вж. наръгвам. |
| наръгвам - наръгваш, несв. и наръгам, св.; кого/ какво. 1. Пробождам, намушквам. Наръга го с ножа си. 2. Разг. Натиквам, набутвам. |
| наръкавник - мн. наръкавници, (два) наръкавника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или къ... |
| наръки - нареч. Разг. 1. Наблизо, под ръка. 2. Удобно, лесно. По-наръки ми е да пиша с лявата ръка. |
| наръсвам - наръсваш, несв. и наръся, св.; какво/ кого. 1. Напръсквам с вода. Наръсих цветята в градината. 2. Посипвам. Наръсих хляба с шарена... |
| наръся - наръсиш, мин. св. наръсих, мин. прич. наръсил, св. - вж. наръсвам. |
| наръфам - наръфаш, св. — вж. наръфвам. |
| наръфвам - наръфваш, несв. и наръфам, св.; какво. С ръфане разкъсвам нещо. Кучето наръфа парчето месо. |