буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
ихтиология - само ед. Наука, която изучава рибите. |
ичкия - мн. ичкии, ж. Разг. Алкохолно питие. |
ишарет - мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др. |
ишиас - само ед. Спец. В медицината - заболяване на седалищния нерв, придружавано от силна болка в кръста, бедрото и стъпалото. |
ишлеме - мн. ишлемета, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче. |
ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа. |
ищец - мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда. |
ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |
йезуит - мн. йезуити. 1. Член на католически орден. 2. Прен. Лицемерен и коварен човек. |
йенски - йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло. |
йерарх - мн. йерарси. Духовно лице с висок сан. |
йерархия - само ед. 1. Строго определен ред на длъжностите в някой облест или учреждение. 2. Прен. Подреждане по големина или значителност.3.... |
йерей - йереят, йерея, мн. йереи. Православен свещеник. |
йерихонски - йерихонска, йерихонско, мн.йерихонски. Йерихонска тръба. Свещена тръба у евреите, чиито звуци са разрушили град Йерихон. |
йероглиф - мн. йероглифи, (два) йероглифа. 1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо... |
йеромонах - мн. йеромонаси, м. Свещенически сан на монах или монах с този сан. |
йога - само ед. 1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самов... |
йод - йодът, йода. Химичен елемент - металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли. |
йодирам - йодираш. В химията - насищам с йод. |
йон - йонът, йона, мн. йони (два) йона. В химията - частица с положителен или отрицателен заряд. |
йонизация - мн. йонизации. Явление, при което от елктронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони. |
йоносфера - Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони с голямо значение... |
йота - Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. |
кабар - мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър. |
кабаре - кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма. |
кабаретен - кабаретна, кабаретно, мн. кабаретни, прил. 1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица. 2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабар... |
кабел - само ед. Изолиран електрически проводник. |
кабелен - кабелна, кабелно, мн. кабелни, прил. Който се отнася до кабел. • Кабелна телевизия. Телевизия, която излъчва по кабел. |
кабина - мн. кабини, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина. // същ. умал. ка... |
кабинет - мн. кабинети, (два) кабинета, м. 1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по... |
кабинетен - кабинетна, кабинетно, мн. кабинетни, прил. 1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел. 2. Прен. Откъснат от действителността, ... |
кабриолет - мн. кабриолети, (два) кабриолета, м. Лека конска кола с пружини. |
кабър - мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Кал... |
кавак - мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола. |
кавал - мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал. |
кавалджия - мн. кавалджии, м. Човек, който свири на кавал. |
кавалер - мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или пар... |
кавалерист - мн. кавалеристи, м. Военнослужещ в кавалерия. |
кавалерия - само ед. Конна войска. Служа в кавалерията. // прил. кавалерийски, кавалерийска, кавалерийско, мн. кавалерийски. |
кавалерски - кавалерска, кавалерско, мн. кавалерски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание. |