| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| еретик - мн. еретици, м. Последовател на ерес. |
| еретичен - еретична, еретично, мн. еретични, прил. Който се отнася до ерес и до еретик. |
| еретически - еретическа, еретическо, мн. еретически, прил. Еретичен. |
| ерзац - мн. ерзаци, (два) ерзаца, м. Непълноценен заместител. Задоволява се с ерзаци. Ерзацпродукт. |
| еритроцити - само мн. Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити. |
| еркер - мн. еркери, (два) еркера, м. Издадена част от горен етаж на сграда, обикн. с прозорци. // прил. еркерен, еркерна, еркерно, мн. ерк... |
| ерогенен - ерогенна, ерогенно, мн. ерогенни, прил. Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони. |
| еродирам - еродираш, несв. и св. Ерозирам. |
| ерозирам - ерозираш, несв. и св. 1. Какво. Подлагам на ерозия. 2. Разрушавам се от ерозия. 3. Прен. За чувства, отношения — постепенно из-лин... |
| ерозия - само ед. 1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия ... |
| еротизъм - само ед. Еротика. |
| еротика - само ед. Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване. // прил. еротич... |
| еротоман - мн. еротомани, м. Лице, което страда от еротомания. |
| еротомания - само ед. Болезнено увлечение по еротиката. |
| ерудиран - ерудирана, ерудирано, мн. ерудирани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен. // същ. ерудираност, ерудираността, ж. |
| ерудиция - само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудици... |
| еруптивен - еруптивна, еруптивно, мн. еруптивни. прил. Който има вулканичен произход. Еруптивни скали. |
| ерупция - само ед. Изригване на вулкан. |
| есе - мн. есета, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа с... |
| есеист - мн. есеисти, м. Автор на есета. |
| есен - есента, мн. есени, ж. 1. Само ед. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, когато става хладно и падат листата от ... |
| есенес - нареч. Разг. През миналата или през предстоящата есен. |
| есенция - мн. есенции, ж. 1. Концентриран спиртен разтвор на етерично масло, който се използва в хранителната промишленост, парфюмерията и д... |
| ескадра - мн. ескадри, ж. Спец. Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети. // прил. ескадрен, ескадрена, ескадрено, мн. ескад... |
| ескадрила - мн. ескадрили, ж. Спец. Подразделение във военновъздушните войски. |
| ескадрон - мн. ескадрони, (два) ескадрона, м. Спец. Подразделение в кавалерията, което съответства на рота в пехотата. // прил. ескадронен, е... |
| ескалатор - мн. ескалатори, (два) ескалатора, м. Устройство във вид на движещи се стъпала за превоз на хора в големи обществени сгради (гари, ... |
| ескалация - само ед. Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на в... |
| ескиз - мн. ескизи, (два) ескиза, м. Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературат... |
| ескимос - мн. ескимоси, м. Лице, което принадлежи към народност, живееща по полярното крайбрежие на Северна Америка и Гренландия. // прил. е... |
| ескорт - само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт. // прил. ескортен, ескортна, ескортно, мн. ескор... |
| ескортирам - ескортираш, несв. и св.; какво/кого. Съпровождам, придружавам с ескорт. |
| еснаф - мн. еснафи, м. 1. Истор. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф. 2. Остар. Лице... |
| еснафка - мн. еснафки, ж. Жена еснаф (в 3 знач.). |
| еснафство - само ед. 1. Еснаф (в 1 знач.). 2. Еснафщина. |
| еснафщина - само ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.). |
| есперанто - само ед. Изкуствен език, създаден върху основата на романските езици. |
| еспресо - неизм. • Кафе еспресо. Кафе, приготвено в специална машина чрез прекарване на гореща пара под налягане през смлени кафени зърна. |
| естакада - мн. естакади, ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им. |
| естествен - естествена, естествено, мн. естествени, прил. 1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят... |