| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дама - мн. дами, ж. 1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. Светска дама. 2. Госпожа, жена. Моля всички дами да седнат. ... |
| дамаджана - мн. дамаджани, ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.// същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджанки, ж. ... |
| дамазлък - само ед. Разг. 1. Нещо, което е домашно производство, а не купено. 2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък. |
| дамаска - мн. дамаски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели. |
| дамаскин - мн. дамаскини, (два) дамаскина, м. 1. Религиозен сборник с поучителни слова. 2. Проповед, на която се чете такова слово. // прил. ... |
| дамаскинар - дамаскинарят, дамаскинаря, мн. дамаскинари. м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини. |
| дамга - мн. дамги, ж. 1. Остар. Печат. 2. Петно, белег, следа. |
| дамгосам - дамгосаш, св. — вж. дамгосвам. |
| дамгосвам - дамгосваш, несв. и дамгосам, св. 1. Какво/кого. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне. 2. Прен. Разг. Кого. Нарочв... |
| дамоклев - дамоклева, дамоклево, мн. дамоклеви, прил. • Дамоклев меч. Непосредствена, надвиснала голяма опасност. |
| дамски - дамска, дамско, мн. дамски, прил. 1. Който се отнася до дама, (в 1 знач.). 2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло. 3. Кой... |
| дамят - само ед. Димят. |
| дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п... |
| данак - мн. данаци, (два) данака, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито. // същ. умал. даначе, мн. даначета, ср. |
| дангалак - мн. дангалаци, м. Разг. Пренебр. Висок слаб човек. |
| дандания - мн. дандании, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място. |
| данни - само мн. 1. Необходими за извод или решение сведения. По официални данни. 2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позв... |
| дано - част. 1. За изразяване на желание. Дано успееш! 2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна. |
| дансинг - мн. дансинги, (два) дансинга, м. Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки. |
| дантела - мн. дантели, ж. 1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюксе... |
| данък - мн. данъци, (два) данъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък доба... |
| данъкоплатец - мн. данъкоплатци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме. |
| дар - дарът, дара, мн. дарове или дари, (два) дара, м. 1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар. 2. ... |
| дарак - мн. дараци, (два) дарака, м. 1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др. 2. Сг... |
| даракчийница - мн. даракчийници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др. |
| даракчия - мн. даракчии, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.). // прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчийски. |
| дарба - мн. дарби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба. |
| дарение - мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмез... |
| дарител - дарителят, дарителя, мн. дарители, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя. |
| дарителка - мн. дарителки, ж. Жена дарител. |
| дармадан - нареч. Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан. |
| дармон - мн. дармони, (два) дармона, м. Диал. Решето с едри дупки. |
| дармояд - мн. дармояди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован. |
| дармоядец - мн. дармоядци, м. Дармояд. |
| дарование - мн. дарования, ср. 1. Дарба, талант. Актьорско дарование. 2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования. |
| даровит - даровита, даровито, мн. даровити, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник. // същ. даровитост, даро... |
| даром - нареч. 1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам. 2. Без труд, без усилия. Свободата ... |
| дарувам - даруваш, несв. Остар. Дарявам. |
| даря - дариш, мин. св. дарих, мин. прич. дарил, св. — вж. дарявам. |
| дарявам - даряваш, несв. и даря, св. 1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи. 2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. ... |