| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| злодей - злодеят, злодея, мн. злодеи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник. // прил. злодейски, злодейска, злодейско, мн.... |
| злодействам - злодействаш, несв. Върша злодеяния. |
| злодейство - мн. злодейства, ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени. |
| злодействувам - злодействуваш, несв. Злодействам. |
| злодеяние - мн. злодеяния, ср. Жестоко престъпление, мъчение, убийство и под. Престъпникът е извършил няколко злодеяния. |
| злоезичен - злоезична, злоезично, мн. злоезични, прил. 1. Който злослови за другите, които има зъл език. 2. Който съдържа зли думи, клевети. З... |
| злокачествен - злокачествена, злокачествено, мн. злокачествени, прил. 1. За заболяване — което е много тежко и опасно. 2. Който се отнася до боле... |
| злокоба - само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие. |
| злокобен - злокобна, злокобно, мн. злокобни, прил. Зловещ. Злокобен вик. |
| злонамерен - злонамерена, злонамерено, мн. злонамерени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. ... |
| злонравен - злонравна, злонравно, мн. злонравни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош. |
| злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност... |
| злополука - мн. злополуки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополу... |
| злополучен - злополучна, злополучно, мн. злополучни, прил. 1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град. 2. Който е причин... |
| злополучие - мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие. |
| злорадствам - злорадстваш, несв. Изпитвам злорадство. Всички злорадстваха при провала й на защитата. |
| злорадство - само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие. |
| злорадствувам - злорадствуваш, несв. Злорадствам. |
| злословие - мн. злословия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка. |
| злословя - злословиш, мин. св. злослових, мин. прич. злословил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам. |
| злост - злостта, само ед., ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост. // прил. злостен, злостна, злостно, мн. злостни. |
| злосторник - мн. злосторници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи. |
| злосторница - мн. злосторници, ж. Жена злосторник. |
| злосторнича - злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосторничил, несв. Върша злосторничества. |
| злосторничество - мн. злосторничества, ср. 1. Пакост, злочинство. 2. Само ед. Злосторничене. |
| злотворство - мн. злотворства, ср. Злосторничество. |
| злоумишлен - злоумишлена, злоумишлено, мн. злоумишлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. Злоумишлено убийство. // нар... |
| злоупотреба - мн. злоупотреби, ж. 1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг. 2. Възползване от обществе... |
| злоупотребя - злоупотребиш, мин. св. злоупотребих, мин. прич. злоупотребил, св. — вж. злоупотребявам. |
| злоупотребявам - злоупотребяваш, несв. и злоупотребя, св.; с какво. Върша злоупотреби. Злоупотреби с парите на фирмата. |
| злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ... |
| злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие. |
| злочестя - злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочестил, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам. |
| злочинствам - злочинстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение. |
| злочинство - мн. злочинства, ср. Злосторничество, пакостене. |
| злочинствувам - злочинствуваш, несв. Злочинствам. |
| злощастен - злощастна, злощастно, мн. злощастни, прил. Остар. Нещастен |
| злощастие - мн. злощастия, ср. Остар. Нещастие, бедствие. |
| злояд - злояда, злоядо, мн. злояди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете. |
| злъч - злъчта, само ед., ж. Разг. Жлъч. |