буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
вкокалявам се - вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св.Ставам твърд като кокал. |
вкопавам се - вкопаваш, несв. и вкопая, св.; какво.Заравям единия край на нещо за устойчивост в земята. Вкопахме коловете.— вкопавам се/вкопая с... |
вкопая - вкопаеш, вкопах, вкопал.- вж. вкопавам. |
вкопча - вкопчиш, мин. св. вкопчих, мин. прич. вкопчил, св.— вж. вкопчвам. |
вкопчвам - вкопчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво.Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той ... |
вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
вкоренявам - вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво.1. Правя да хване корен.2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах... |
вкочаня - вкочаниш, мин. св. вкочаних, мин. прич. вкочанил, св.— вж. вкочанявам. |
вкочанявам - вкочаняваш, несв. и вкочаня, св.; какво.Правя да стане твърд като кочан.— вкочанявам се/вкочаня се.Ставам твърд като кочан. Ръцете... |
вкочанясам - вкочанясаш, св.— вж. вкочанясвам. |
вкочанясвам - вкочанясваш, несв. и вкочанясам, св.; какво.Вкочанявам.
|
вкратце - нареч.Остар. Накратко. |
вкупом - нареч.Всички на едно място; всички заедно. |
вкус - вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.2. Само ед. Усещане ... |
вкусвам - вкусваш, несв. и вкуся, св.1. Опитвам, пробвам вкуса на ядене, храна. Вкуси от яденето за сол!2. Ям, пия малко или за пръв път. Вк... |
вкусен - вкусна, вкусно, мн. вкусни, прил.Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата?// нареч. вкусно. |
вкуся - вкусиш, мин. св. вкусих, мин. прич. вкусил, св.— вж. вкусвам. |
вкъщи - нареч.У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи. |
влага - само ед.1. Вода или гъсти водни пари по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.2. Прен. Сълзи, пот. |
влагалище - мн. влагалища, ср.Входната част от женските полови органи.// прил. влагалищен. |
влагам - влагаш, несв. и вложа, св.1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия ... |
влагомер - мн. влагомери, (два) влагомера, м.Уред за измерване влажността на въздуха. |
владелец - мн. владелци, м.Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател. |
владение - мн. владения, ср.1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са ча... |
владетел - владетелят, владетеля, мн. владетели, м.Остар. Лице, което управлява, държи властта. |
владетелка - мн. владетелки, ж.Жена владетел. |
владея - владееш, мин. св. владях, мин. прич. владял, несв.1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.2. Имам под своя власт; ... |
владика - мн. владики, м.Висше православно духовно лице; архиерей, епископ. |
влажен - влажна, влажно, мн. влажни, прил.1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая.2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело... |
влажнея - влажнееш, мин. св. влажнях, мин. прич. влажнял, несв.1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.2. Став... |
влак - влакът, влака, мн. влакове, (два) влака, м.Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен ... |
влакнест - влакнеста, влакнесто, мн. влакнести, прил.Който е съставен от влакна; покрит с влакна. |
влакно - мн. влакна, ср.1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени вл... |
власат - власата, власато, мн. власати.1. Разг. Космат.2. Който е с дълги влакнa. |
власеница - мн. власеници, ж.Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо. |
власинка - мн. власинки, ж.Косъмче; космовиден израстък. |
власт - властта, мн. власти, ж.1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля.2. Държавно управление и нег... |
властвам - властваш, несв.1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват.2. Разпореждам се подчинявам на своя... |
властвувам - властвуваш, несв.Властвам. |
властелин - мн. властелини, м.Остар. Владетел, господар. |