буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
ментовка - само ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор. |
ментол - само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло. // прил. ментолов, ментолова, ментолово, мн. менто... |
ментор - мн. ментори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник. // прил. менторски, менторска, менторско, мн. менторски. Менторски тон. |
ментърджийка - мн. ментърджийки, ж. Жена ментърджия. |
ментърджия - мн. ментърджии, м. Разг. Лъжец, измамник. |
менует - мн. менуети, (два) менуета, м. 1. Старинен френски танц и неговата музика. 2. Музикално произведение в такта на този танц, което е... |
менци - само мн. Медни котли. |
менче - мн. менчета, ср. Малък меден съд; котле. |
меншевизъм - само ед. Истор. Течение в руската социалдемокрация, възникнало в противовес на болшевизма. |
меню - мн. менюта, ср. 1. Подбор от ястия, подготвени за обяд или вечеря. 2. Списък с предлаганите от заведение за обществено хранене яст... |
меня - мениш, мин. св. мених, мин. прич. менил, несв. 1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка. 2. Какво. Д... |
менявам - меняваш, несв. Остар. Меня. |
мера - мн. мери, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище. |
мерак - мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мера... |
мераклийка - мн. мераклийки, ж. Жена мераклия. |
мераклия - мн. мераклии, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо. // прил. мераклийски, мераклийска, мераклийско, мн. мераклийски. |
мерач - мн. мерачи, м. 1. Човек, който измерва. 2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва. |
мерджан - само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити. // прил. мерджанов, мердж... |
мерен - мерена, мерено, мн. мерени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч. |
мержелея се - мержелееш се, мин. св. мержелях се, мин. прич. мержелял се, несв. Разг. Появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината.... |
мерзавец - мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник. // прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерзавски. |
мерзавка - мн. мерзавки, ж. Жена мерзавец. |
мерзавщина - мн. мерзавщини, ж. Деяние на мерзавец. |
мерзост - мерзостта, мн. мерзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение. |
мерзък - мерзка, мерзко, мн. мерзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи. |
меридиан - мн. меридиани, (два) меридиана, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата по... |
мерилка - мн. мерилки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване. |
мерило - само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий. |
меринос - само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна. // прил. мериносов, мериносова, мери... |
меркантилен - меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил. 1. Който е свързан с меркантилизма. 2. Който е пристрастен към печалбата; спекула... |
меркантилизъм - само ед. 1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от... |
мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |
меродавен - меродавна, меродавно, мн. меродавни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник. // същ. мерода... |
меродия - мн. меродии, ж. 1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз. 2. Ароматна смес от подправки,... |
мероприятие - мн. мероприятия, ср. 1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия. 2. Прен... |
мерси - част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря. |
мерудия - мн. мерудии, ж. Меродия. |
меря - мериш, мин. св. мерих, мин. прич. мерил, несв. 1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята. 2.... |
меса - мн. меси, ж. Спец. 1. Католическа обедна литургия. 2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено ... |
месал - мн. месали, (два) месала, м. Кърпа, с която се завива тестото, за да втаса. |