мн. блясъци, (два) блясъка, м.1. Силна, яркасветлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.2. Прен. Само ед. Великолепие, пишност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.
Съновник: Проблясване, проблясък
в съня обещават краткотрайно подобряване на обстоятелствата, възможност за оправяне на проблемите, изход от сложна ситуация. Aко проблясването те заслепи, пази се от грешки и прибързана радост.