чеs - Намерени са 207 думи от търсенето |
чеп - чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м.
1. Чвор.
2. Дървена запушалка на бъчва или каца. |
чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К... |
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер. |
чет - неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са. |
чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава... |
чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ... |
чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни. |
почест - почестта, мн. почести, ж. Външен израз на уважение, почит. |
кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н... |
честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества.... |
честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос... |
валчест - валчеста, валчесто, мн. валчести.Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице. |
вчесвам - вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.— вчесв... |
зачестя - зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам. |
злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ... |
начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират. |
чествам - честваш, несв.; какво/кого. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство. |
честота - мн. честоти, ж. 1. Качество на чест. Посещенията й се редуваха с различна честота. 2. Величина, която показва число на повторение ... |
топчест - топчеста, топчесто, мн. топчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице. |
дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста... |