Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

чеs - Намерени са 207 думи от търсенето
чеп - чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К...
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер.
чет - неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са.
чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава...
чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ...
чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.
почест - почестта, мн. почести, ж. Външен израз на уважение, почит.
кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н...
честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества....
честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос...
валчест - валчеста, валчесто, мн. валчести.Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.
вчесвам - вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.— вчесв...
зачестя - зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам.
злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ...
начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират.
чествам - честваш, несв.; какво/кого. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство.
честота - мн. честоти, ж. 1. Качество на чест. Посещенията й се редуваха с различна честота. 2. Величина, която показва число на повторение ...
топчест - топчеста, топчесто, мн. топчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице.
дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: