лоша, лошо, мн. лоши, прил. 1. За човек — който е зъл, злобен. Лоша жена. Лош човек. 2. Който е недоброкачествен, негоден, развален. Лоша храна. Лош вкус. Лош хляб. Лоши обувки. 3. Който не е такъв, какъвто трябва, или който се извършва незадоволително, слабо. Лош специалист. Лош ученик. Лоша съпруга. Лоша дъщеря. Лошо изпълнение. Лоша игра. 4. Който носи, предсказва нещо недобро. Лош знак. Лош ден. Лош сигнал. 5. Прен. Труден, тежък, мъчителен. Лош живот. 6. Прен. За време — студено, дъждовно или неблагоприятно. Лошо време. Лоша зима. 7. Прен. За болест — опасен, тежък. 8. Като същ.: лошо, лошото. Лоши неща. На следващата година дойде лошото. • Излиза/излезе ми лоша дума/лошо име. Разг. Разпространява се, оформя се лошо мнение за мене. • Лош проводник. Материал, който не провежда електрически ток. Хартията е лош проводник. • Лоши езици. Клеветници, интриганти. • Тръгвам/тръгна по лош път. Ставам неморален, нечестен, порочен.

че си, ако сънуваш, ще те хвалят или ще те обичат. Друг ако е лош, ще признаваш заслугите на приятел.

bad